Midnight mistake

Now I know what you are

ГЛТ: Ванеса

Чудно. Просто чудно.

Натискат се. Пред мен. Отново.

Сестра ми и Грейсън са гаджета, мляскат се постоянно, не са спрели.

- Качвам се горе, дано не ви намеря как се чукате на дивана като дойда за вечеря.

Взех си телефона и тръгнах към стаята си. Не мога да ги понасям. Дори не ми обърнаха внимание като станах. Или поне така си мислех.

Лежах на леглото си и си пишех с Ел.

Ванеса: още са долу сигурно, гнус ме е да вляза

Ел: и мен би ме било гнус

Ванеса: Каква е логиката да спи с мен  и след като е отбягвал Джоана година, се събира с нея

Ел: не мога да ти кажа, защото си нямам и на идея

Ванеса: ще отида за душ и ще ти пиша след това

Ел: ще те чакам

Оставих си телефона и си взех халата.

Един горещ душ ще ми се отрази добре. Доста при това.

*3 седмици по-късно*

Той е вкъщи. Отново.

Всеки ден в продължение на месец, той идва вкъщи, натиска се със сестра ми и всички екстри и след това идва да ме дразни.

Мамка му, прави всичко нарочно.

Бях в кухнята и си правих вечеря. Бях си нарязала салата и пържех пиле. Сложих филийки да се препичат в тостера.

- Надушвам нещо вкусно.

Обърнах се да видя Грейсън на вратата. Беше се облегнал на вратата и ме гледаше.

- Е определено не е за теб - обърнах се към тигана и обърнах пилето.

Чух стъпките му. Приближаваше се към мен.

- Може да си го споделим - облегна се странично на плота с развеселено изражение - сигурен съм, че готвиш страхотно.

- Ако имах отрова бих я сложила в храната и така ще ти я дам. Ако си толкова гладен помоли Джоана да ти направи нещо за ядене. Всъщност имам по-добра идея. Отивай си у вас и яж там.

- Заядлива си, но сестра ти излезе с приятелка, а вкъщи няма нищо за ядене.

Само изсумтях. Намазах масло на филийте и го сложих в чинията до салата.

Грейсън взе едната и отхапа от нея.

- Престани, сега заради теб трябва да си направя нова.