Майка и дете

    Имало едно детенце, което мама оставила една сутрин на детска градина. Детенцето не искало да бъде оставяно, но нямало друг начин, и то го знаело. То си намерило негов си начин да се успокоява, за да не се чувства изоставено и самичко.
     Сутринта, когато влязло в детската градина, учителката казала, че трябва да закусва. Малкото си взело закуската и седнало да яде. Докато се хранело си повтаряло: "Когато си изям закуската мама ще дойде и ще ме вземе.". Изяло си закуската, но мама я нямало.
     След закуската госпожата му казала да си вземе учебниците и тетрадките за да учат. То си ги взело и седнало да учи. Докато учело си повтаряло: "След като си науча, мама ще дойде и ще ме вземе.". Научило си, а мама не е дошла да го вземе.
     Възпитателката казала, че е време за игри и забавления. Детенцето си взело играчки и започнало да си играе самичко. Докато си играело си повтаряло: "Сега ще си поиграя и мама ще дойде да ме вземе." да, но тя не се появила.
    След игрите госпожата казала, че е време за сън. То си облякло пижамката, легнало в креватчето и преди да заспи си казало: "Когато се наспинкам и стана мама ще дойде да ме вземе." и заспало. Когато се събудило, то станало от креватчето, облякло си дрешките, но мама я намало.
    Госпожата казала, че е време за следобедна закуска. Малкото човече седнало да се храни, а докато се хранело си повтаряло: "Когато се напапкам мама ще дойде да ме вземе.", но след закуската тя не се появила.
    Учителката го помолила да си вземе учебниците и тетрадките за да учат. То си ги взело и започнало да учи. Докато учело си повтаряло: "Когато ск науча мама ще дойде да ме вземе." След като си научило, мама я нямало.
     Възпитателката е казала, че е време за игри и забавления, докато дойде Мама да го вземе. Детето си взело играчки и започнало да си играе самичко. Докато си играело то си повтаряло: "Сега ще си поиграя и най-накрая мама ще дойде да ме вземе.".
     Станало 17⁰⁰ч. Всички деца ги взели и то оатанало самичко да чака мама да го вземе. Станало 17³⁰ч., но Малкото знаело, че мама е на работа и тя не може да дойде, докато не си я свърши. Детенцето най-търпеливо я чакало, защото знаело колко ше е щастливо, като я види, защото не я е виждало цял ден и му е мъчно за нея. Въпреки, че всички деца са ги взели и едните си играят с други деца, а другите са на разходка или на някое хубаво място, то си мислело само как си играе с мама и как прекарвало цялото си време с нея, защото тя била всичко за него и му била най-близка. Минавало 18¹⁵ч., но мама все още я нямало. На него му станало мъчно, почувствало се забравено и самичко.
    Станало 18³⁰ и мама дошла да го вземе.
Най-накрая детенцето си е с мама. Прибрали се вкъщи. Седнали да вечерят, а след вечеря мама го приготвила за следващия ден, в който отново ще трябва то да премине през всичко това, което на пръв поглед е нищо, но мама го подценявала, защото тя не знаела как се чувства детенцето и, че за него това е нещо много тежко. След като тя го приготвила за следващия ден, се заела с други задачи и не му обръщала внимание.
     Малко преди да си легне мама го попитала как е. То започнало да разказва как е минало в детската градина и да говори за неща, които са му важни и интересни, защото най-накрая мама му е обърнала внимание, да, но тя му казала, че е изморена, че е късно и, че иска да си ляга. Тя казала на малкото, че то мисли само за себе си, а не мисли колко е изморена и му казала, че като прави така тя се изморява допълнително. Тя му обяснила, че когато му каже да си лягат, то трябва да си легне и да не я занимава повече с неговите глупости.
       На детенцето му станало мъчно, защото цял ден е чакало тези един, два часа с мама, без да й пречи, без да я търси, защото разбира, че мама е на работа и не може да бъде с него, и че затова го оставя в детската градина. То приема нещата, но това не променя факта, че се чувства гадно. Чувства се изоставено и самичко по цял ден.
       Мама я интересувало детенцето да се е наяло, наспало, да не го боли нищо, да е добре. Нея не я интересувало, че докато то е било оставено в детската градина, детенцето може да не се е разбирало с другите деца и да си няма приятелчета и да няма на кого да каже как се, чувства, защото може само на мама. Тя не знае, че то с нетърпение очаква мама да го вземе от детската градина, за да може да получи вниманието, от което има нужда, и което то не получава от никого, освен от нея и от баща му.
       Тя го пренебрегвала така много дълго време, накрая казала, че не може да прекарва повече време от необходимото с него (според нея), защото е изморена от работата, а то я изморявало допълнително.
       Детенцето се разочаровало от живота за пореден път. Затворило се в себе си. Станало по-тихичко. То искало да бъде все по-невидимо, за да не бъде в тежест на никого, камоли на майка си, която за него била всичко.
       Малкото ставало все по-тихичко, и по-тихичко, а майка му не му обръщала внимание. То осъзнало, че така не се чувствало много добре, но поне не пречи или поне се опитвало да не пречи и да не бъде в тежест на поредния човек.
      След време майката намерила време за Детенцето, но то вече не е онова детенце - нейното. То вече било съвсем различно. Тя осъзнала колко моменти е изпуснала с него, защото е била заета и колко пъти е липсвала на Детето, когато е трябвало да бъде там, до него. Тя осъзнала и, че Детето не споделя нищо с нея отдавна, защото то не искало да я натоварва. Майката разбира колко много неща са се променили, заради нейното поведение, но вече било късно. Детето било свикнало да бъде самичко и нямало нужда от майка си, защото то не искало да й бъде в тежест. В този момент тя осъзнала какво е изгубила. Детето вече е пораснало без майка. Тя си дала аметка, че са имали нужда от парите (от това за което се старае и се труди), но те не могат да върнат онова, което е изгубила за да ги има тях. А парите вече са били похарчени и никой не си е спомнял за тях, освен детенцето, защото тя му е купувала играчки с тях, за да запълват липсата й.
     Майката в този момент седнала да плаче и осъзнала, че нищо в този живот няма смисъл, освен семейството най-вече детенцето й, което вече го нямало. Нямало кой да се радва на парите, заради които тя така и не му обърнала вниманието, от което имало нужда, а само толкова, колкото да не е без хич. Тя започнала да търси детенцето си, но него вече го нямало...