A golden heart

ЧАСТ 3

Седмица след онази вечер, Седжи работеше в студиото си по песен, която щеше да предложи за дебюта на новата им момичешка група. Тя тъкмо нансяше последни щрихи на интрументала - оправяше звука на места, където бе необходимо и наместваше тонови височини, когато на вратата й се почука и след секунди, тъкмо когато Седжи се обърна, за да види кой е тук, през вратата влезе Джихун и двамата срещнаха погледите си. Той се подпря на вратата и скръсти силните си сръчни ръце пред гърдите си.

-Не би ли трябвало вече да сте си у дома, госпожице Ю? - попита той и закачлива усмивка плъзна по лицето му.

-Тъкмо приключвах. Какво те води насам? - попита на свой ред Седжи.

Той се почеса по врата и това подсказа на Седжи, че е нервен. Тя се почуди какво ли може да го е накарало да нервничи и почти на момента се прокле, защото най-лошите сценарии преминаха през глава й - да я уволнят или той да напусне.

-Всъщност исках да те питам...утре ще се виждам с майка си и чудех дали не би искала да дойдеш с мен...Майка ми много харесва твоята работа и много би се зарадвала, ако се съгласиш.

Седжи изпусна затаения си дъх със лек смях. Това беше хиляди пъти по-хубаво от това, което тя си бе представила и помислила. Но после тя осъзна значението на думите му - той я канеше да се запознае с майка му. Тя се зачуди дали това беше редно, защото обикновено двойките го правеха, а те не бяха такава. Да, Седжи имаше чувства към Джихун - възхищение, очарование, загриженост, гордост - но тя не знаеше неговата гледна точка. Това, че той се държеше добре с нея, не значеше, че той също изпитва подобни чувства към нея. Или поне Седжи така разсъждаваше.

Тя потри ръцете в грубия материал на дънките, обвиващи бедрата й, чудейки се как би следвало да постъпи. Нежните му, очакващи очи се бяха устремили към нея и сякаш я приканваха да се съгласи - мамеха я с топлия си кафен цвят.

-Добре. - отвърна тя тихо и хрипливо, след което се прокашля и изправи гръб, преди да отговори по-силно. - С удоволствие бих се присъединила към вечерята ви. Благодаря за поканата.

Лицето на Джихун сякаш светна, когато чу отговора й и той се усмихна още по-широко, така че очите му бяха заклещени между клепачите му.

-Аз ти благодаря. Ще дойда да те взема от вас утре, в седем часа вечерта. - съобщи й той, след което и двамата си пожелаха лека вечер, а когато Джихун излезе от студиото, Седжи положи студените си длани на горящите си бузи. Цялото й тяло пламтеше, но може би най-силно в този миг гореше сърцето й.