Искам да разкажа една история която остава тук до края на моя век на тази земя.
История изпълнена със самосъжаление и самостоятелност, вербална агресия и психически атаки.
Живот прокълнат от мистерия, изпълнен с тъга и дерзания да бъдат изпълнени.
О, аз искам да мога да дишам свободно, чувствайки, че мога да летя.
Да изпълня собствените си мечти, а не неизживяни, дерзаещи помисли за бъдещето на хора, които не са успели да изживеят собствените си такива.
Живея като птица в кафез, а не като орел носещ се по течението на нощния горски бриз.
Искам да мога да мечтая свободно без да бъда порицаван за бъдещето си.
Искам да изследвам без да ми слагат граници.
Бих се борил упорито, ала нямам сили да летя с вече отрязаните си криле.
Порок ли е да желаеш.
Порок ли е да се нуждаеш.
Порок ли е... Да мечтаеш.
Живот в окови, вързан за дъното на океан притиснат от бремето на чуждите съмнения.
Дигитален лист изпълнен с ридаещата душа на един колежанин.
Демони с маски на хора и примамливи усмивки, и обещания.
