Пъгувахме в колата.Никой не обели и думичка.Всеки от нас беше потънал в размисли.След около десет минути Кристофър спря пред ресторант "Diamonds". Да си призная доста изискано място.В колата цареше тишина,но аз реших да я разваля и казах:
-Благодаря!
Той се обърна бавно към мен и каза:
-Няма за какво....хайде.
На Кристофър му имаше нещо.Знам, че го познавам само от няколко дни, но тревогата в очите му се виждаше от километри.
Той слезе от колата и дойде да ми отвори.Аз излязох и му се усмихнах и той отвърна със същото, но аз реших да го развеселя и му намигнах.Той се засмя и каза:
-Имаш страхотна усмивка...ела да я покажем и на хората в ресторанта!
Аз се усмихнах.Кристофър затвори вратата на колата и влязохме във ресторанта.Седнахме на една маса за четирима и сервитьора донесе менютата.Взех менюто и започнах да разглеждам изобилието от храна.Погледнах Кристофър и му се усмихнах.Той не гледаше в менюто,а навън.
-Стани!
Той ме погледна и нещо не каза.
-Ела с мен виждам,че не ти е комфортно!-казах аз и го хванах за ръка.Кристофър се изправи и каза:
-Добре хайде!
Излязохме и застанахме на улицата.Кристофър се огледа и каза:
-Благодаря!
-Но а..-неможах да се изкажа, защото той ве прекъсна.
-Благодаря, че не ми се сърдиш!
-За какво да ти се сърдия.....хайде ела да вземем вино и ще ти покажа нещо!-кадах аз и го хванах за ръка.
Вървяхме по улицата около 300 метра по-надолуи,влязохме във един супермаркет.Кристофър с дясната си ръка държеше моята ръка,а с лявата взе кошница.Взехме вино,една кутия ягодки, два шоколада и пластмасови чашки.Отидохме на касата и поставихме продуктите на лентата.Аз се отдръпнах, а Кристофър извади портфейла си.Изчака да маркират продуктите и извади 10 долара.Момичето на касата тръгна да му връща ресто,но той направи знак, че не иска.После си прибра портфейла и взе чантата с покупките.Върнахме се при колата и се качихме.Тръгнахме и през целия път му давах указания как да стигне до мястото.
**1 час по-късно**
Стигнахме и казах:
-Знам че е малко далече, но си заслужава!
Той се усмихна и каза:
-Да красива гора!
-Не е това....трябва да имаш търпение!-отвърнах.
-Добре...хайде, че нямам търпение!-каза Кристофър.
И двама се засмяхме, а след това той взе чантата.Слязохме от колата и тръгнахме по една пътечка.Аз се обърнах назад и казах:
-Трябва да си изключим телефоните за да усетим магията!
-Ами...ако ни нападнат канибали?-попита той с загадъчен глас и после се разсмя.
-Глупости!...нали има камъни!-казах аз през сълзи от смях.
После си изключих ме телефоните и продължихме по пътеката.
