-Хайде бабо да си ходим!-каза аз.
-Добре мила....хайде Боб!-каза тя и погледна към дядо.
-Ами аз ще остана да гледаме мача с Лари и Джордж.-каза той и се усмихна.
-Добре...хайде момичето ми да тръгваме.-каза тя и ме хвана за ръка.
Вървяхме по улицата към вкъщи и погледа ми се засече с не земен красавец, който беше наобиколен поне от 10 човека.
-Харесва ти нали?-попита баба и се засмя само доволно.
-Какво!Не разбира се, че не!-извиках рязко и приятелите на момчето отсреща се обърнаха, а аз се изчервих.
После след мен чух подсвиркваня сякаш съм на някой панаир.
-Съсед ни е!-добави тя и се изкиска.
-Е мен какво ме засяга!-отвърнах рязко.
-Добре де не се дразни!-каза тя и пак се изкиска.
-Нито дума на дядо за това!-казах аз.
-Добре само не ме убивай, че ще трябва да викам момчето на помощ!-каза тя и си засмя силно.
-Бабо престани!-казах аз и се усмихнах.
Прибрахме се вкъщи и седнахме в хола и аз казах:
-Бабо аз няма да се връщам във училище!
-Но защо?-попита тя и ме погледна сякаш искаше да разбере по погледа ми.
-Ами изключиха ме!-отвърнах аз и наведнах глава.
-Какво е станало, пак ли си направила беля?!-попита нервно.
-Ами не...всъщност едни други момичета бяха виновни.-казах аз.
-Какво са ти направили?-попита баба.
-Имахме час първо момичетата по плуване и след това момчетата...отидох при женската съблекалня,но момичетата бяха заключили...Джесика беше болна и нямаше кой да ми държи вратата във тоалетната и затова реших да се облека в мъжката.Но някой ме снима и качи снимката в Facebook!-обясних и аз.
-Милото ми момиче и после?-попита тя с притеснен поглед.
-Ами всички започнаха да ми казват спортния сутиен.Аз не издържах и натиках главата на въпростното момиче във водата и на другия ден ме изключиха...оо толкова ме е срам!-казах аз и се разплаках.
-Недей да плачеш аз ако съм на твое място ще и направя носа като на глиган!-каза баба и се засмя.
Аз се зясмях и казах:
-Бабо винаги знаеш какво да кажеш..обичам те!
-И аз, а утре ще отидем да те запишем в нашето училище по психология!-отвърна тя.
Донякъде се радвам, че има кой да ме подкрепя, но липсата на мама и тати е огромна.
