Шестнайсет

102 7 1
                                    

Г. Т Алехандро

Цяла вечер Макейла ме здразнеше като говореше с някакви момчета. Не знам дали го прави нарочно или простонсе познават. Телефона ми звънна и набързо излязох навън.

"Кажи мамо"

"Алек. Къде сте"

"На партито сме. Какво ти има? Добре ли си? "

"Приберете се. В къщата на Амадео и Алонсо сме"

"Но какво има? "

"Просто елате"

Затвори ми. Влязох при останалите колкото се може по бързо. Направих знам на момпвтата че е време да се прибираме. Хванах ръщете на Макейла и на Алисия и ги издърпах навън.

"Алек, какво става? " попита ме Макейла щом вече бяхме навън.

"Мама каза да се приберем. Нешо е станало разбрах по гласа й" след това всички се купихме по моторите и не след дълго бяхме пред къщата на Мак. Отпред имаше някакви джипове. Спогледахме се и тръгнахме на вътре. Преди да влезем придърпах Мак зад мен. Не знам кой е с тези Джипове, но съм сигурен че има нещо общо с баща ми. Надявам се само мама и майките на Мак, Дани и Алисия да са добре. Дани отвори вратата и влязохме. Отидохме в хола където бяха майките ни и един мъж. Майка ми беше на дивана и плачеше. Какво става тук?

"Какво става? Кои сте вие? " попита Макейла.

"Лука какво става? " Лука беше доста близък на бащите ни. От малък го познавам.

"Алек. Баща ти.. " спря за момент. Това не ми хареса. Причерня ми пред очите и седнах на дивана.

"Нашите съболезнования"

Ръцете ми застава пред устата. А от очите ми капнаха няколко сълзи.

Г. Т Макейла

От очите на Алехандро потекоха няколко сълзи. Изглеждаше ужасно, майка му също. Всички бяхме потресени от новината. Веднага щом го съобщиха отидох до него и го прегърнах много силно.

"Татко.. Той.. Няма го."

"Спокойно Алек. Донесете две чаши вода" Алисия отиде до кухнята и донесе водата. Даде едната чаша на майката на Алек а другата на него.

Don't leave me Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz