Гадже наужким

1

Катрин седна на мястото си до най-добрата си приятелка Татяна и се замисли какво беше направила току-що. Изведнъж се оказа с гадже. Първото ѝ гадже. Но не беше истинско... Как се случи това? И дали не направи грешка? Ревността не беше разумна съветничка.

***

~ 3 месеца по-рано

- Кат, слънце, много си готина като си болна.

- Как ли пък не - смръкна един сопол навътре момичето и за малко не се задави.

- Да, виж как очите ти искрят направо.

Тя отново изсумтя с недоверие и се погледна във витрината на копирното студио, пред което стояха, търсейки какво хубаво вижда в мазната ѝ коса поддаваща се изпод шапката ѝ, зачервените ѝ очи и изпръхнали от студа бузи, и огромният ѝ като камба нос (той и без това си беше въз голям за слабото ѝ лице, но когато беше хремава, ставаше като на Рудолф). Не, че беше грозна, дори си беше доста симпатична, но не и точно в този момент.

- Стига си ме занасял, бе Мартине! Взе си домашното - и Катрин посочи листите в ръката му, - не са нужни повече четки - каза момичето с прегракнал от кашляне глас. - Всичко е от гугъл, не можа ли толкова сам да си намериш информацията? - продължи раздразнено тя. Не е лесно носът ти да е едновремено запушен и течящ, разраняването му от постоянното духане (на носа) също не допринасяше за добро настроение. Да не забравяме студа, вятъра, а май почваше и да вали. Вместо да си седи под одеалото и да гледа някой сериал, тя беше тук. Как да не е крива. - И не разбирам защо трябваше да излизам да ти го принтирам, а не да ти го пратя електронно просто?

- Иии, голямо си мрънкало, нали сме до вас? Аз идвам чак от центъра. Ама като си ядосана, си още по-красива - усмихна се подкупващо момчето.

- Туй пък другото. Как не те домързя да идваш чак до тук в тоя студ?

- Може би съм искал да те видя? Цяла седмица те няма в училище.

Кат го погледна учудено и никой не проговори няколко секунди, само се взираха един в друг. Накрая Мартин се изсмя и я тупна бая силно по гърба.

- Само да си видиш физиономията! Споко. Ае, пич, мерси за домашното и ще се видим, когато се видим.

Обърна се и се запъти към спирката, оставяйки я със стичащ се дъжд и сополи по лицето ѝ. Какво, по дяволите? Катрин забърза към тях, ядосвайки се на себе си, че няколко мили думи от него и си игра цял ден да му пише есето по литература, въпреки че беше с температура. Отново я хвърли в размисъл. Ту се държеше с нея като най-хубавото момиче, което е виждал, ту като че ли му е приятел от мъжки пол. И наистина не виждаше причина да му предаде лично домашното. Дали пък все пак не я харесва като момиче. От началото на учебната година говореше с нея по същият начин както с приятелите си. В смисъл, не си мереше приказките, все едно не я отразява, че е момиче. Тупваше я по гърба и тя залиташе няколко крачки напред или я прегръщаше през раменете, както правеше с останалите си приятели (всичките момчета до едно).  И после изведнъж от нищото пускаше някой комплимент. И веднага го обръщаше на майтап или изчезваше. И тя започна да се обърква. Лесно е да се влюбиш в някой, когато ти обръща внимание, а почне ли и с комплиментите...
През междучасията постоянно идваше в нейната класна стая, ако не ѝ говореше (което беше рядко), то не откъсваше очи от нея. След училище почти всеки ден ѝ пишеше в чата. Нищо сериозно - простотии, бъзици, обсъждане на момичета по момчешки маниер (понякога наистина се чудеше, не виждаше ли той че тя също е момиче). Най-сериозното, което бяха обсъждали беше по кои сериали и игри си падат. Приятелката ѝ Татяна само се подсмихваше и я бъзикаше, че той е хлътнал по нея, но Катрин отричаше да има нещо.

Прибра се и след като смени мокрите си дрехи, легна на леглото си и написа на Татяна:

LazyCat: Току-що ходих да нося домашното на онзи тъпанар!
В дъжда, мамка му!

Tutti-Frutti: Ко?
Кой
Какво домашно

LC: На Мартин

T-F: Човек, пак ли му писа домашното?
Трябва да престанеш

LC: оффф, знам, ама каза, че ще получи двойка за срока и че не може да се оправи сам, че аз съм пишела толкова добре, че съм намирала правилните думи, както ги чувствал в сърцето си, а той не можел да ги превърне в изречения...

T-F: Струва ми се, че когато иска доста добре се справя с намирането на правилните думи

LC: А и ми обеща шоколад
Баси! Ся се сетих, че не ми донесе шоколад :@ :@
Ама пък ми каза, че съм изглеждала мн красиво...

T-F: ...
Прати селфи

LC: Що?

T-F: Прати, прати

LC: На
Да не си посмяла да го споделиш!

T-F: Сори, че ще тря ти го кажа, ама те е излъгал

LC: Оффф знам ама...

T-F: СПРИ ДА МУ ПИШЕШ ДОМАШНИТЕ НА ТОЯ ГАДЕН ИЗПОЛЗВАЧ!!!

LC: Да, добре, лягам да спа

Катрин изключи приятелката си и отвори чат прозореца с Мартин.

LazyCat: Къде ми е шоколада, който ми обеща???

Martinatora: Въй, човек, кат' та видях и съвсем забравих да ти го дам
В джоба ми е още
В пон ще ти го дам на даскало

LC: Глей да не забрайш!

M: Е, със сигурност ти ще ми напомниш, ако
А казах ли ти, че си златна
Няма друга като теб

LC: Да, около 52739025263 пъти
Но не се притеснявай, продължавай да ми го казваш