Гадже наужким

11

Касим вървеше на автопилот, полузаспал към училище. Дори и ранният студ не успяваше да го пробуди. Снощи знаеше, че ако легне, в главата му ще се въртят само мисли за Катрин и затова пусна новата игра за Хари Потър, която беше дръпнал преди няколко дена. Мислеше да поиграе докато му се доспи, но без да се усети стана 4, а в 6 майка му го събуди. Но колкото и да беше одряман забеляза на няколко метра пред себе си Катрин, с прибрана високо коса. Той се усмихна и продължи да върви след нея, без да прави опит да я настигне. Интересно, тя тръгна по коридора на втория етаж, вместо да продължи към третия. Касим я следваше и за момент я изпусна от поглед, когато сви в дъното на коридора. Момчето зави и се оказа насред празната площадка пред второто стълбище, а от момичето нямаше и следа. Защо ще ѝ е да минава през целия втори етаж, за да стигне до другото стълбище? Дали не го беше усетила и не му разиграваше някой номер. Но преди да продължи нагоре по стълбите, стана течение и той усети вятър, идващ от прозореца над него. Странно, мислеше, че не се отварят. Загледа се и видя, че е само притворен. Хвана се за перваза и се набра на горе. Видя Катрин да седи на покрива отвън. Отдолу се падаше столовата, която беше само едноетажна постройка. Момчето отвори прозореца, хвърли раницата си през него и после я последва. Щом се изтегли, се протегна да притвори прозореца. Обърна се и видя Кат, която го гледаше намусено.

- Как разбра за това място?

- Просто те видях и вървях след теб.

Тя изпуфтя и отново се обърна напред, като обгърна свитите си колене.

- Недей да казваш на никой, малко хора го знаем и искам така да си остане, а не да се напълни с цялото даскало. А и ако учителите се усетят, ще сложат ключалка на прозореца.

- Защо изобщо се отваря? - попита момчето, докато се настаняваше до нея.

- За да могат да излизат ако се наложи да се поправя покрива или нещо по отдушниците. Няма отвор със стълби водещ надолу.

- Често ли идваш тук?

- Понякога... когато искам да се скрия от другите или не ми се кара някой час.

- Готино е - каза момчето и се загледа към празното игрище долу. - Радвам се, че си дошла с вързана коса.

- Какво? - Кат го погледна и почна да се изчервява. - Съвсем бях забравила, просто съвпадение.