HISTORY OF OUR смърт

163 9 1
                                    

Офф пак историяяя.Не, ми се говореше,че после имахме с Муца. Но историята те упояваше и бавно, бавно заспиваш.Този час беше немалко тъп(въртя небрежно очи).Гледам всички задни чинове носеха възглавници.Дори Бекам-автогола!?
Тъкмо когато разказваше за битките в Месопотамия не знаеше нещо и стана голям смях:

-Ъм ученици,сложете си тука една...(УДИВИТЕЛНА,МА)чуденка.

-Новите вафли чуденки.Мммм да се чудиш какъв е вкусът им-пребива се от смях Иво

-Да се чудиш къде се намираш!-смее се като хиена Бекам

-Спрете да се смеете иначе...

-Ще се чудите ли още дълго :D.

-Защо се чудиш бе Петре,Вземи си чуденка

40 минути тая ЧУДЕНКА ни залиаше от смях.А госпожата си цъка на тела. Имаше пет минубти и  та я (офдзъ) ни пусна.

ОТВЪН.

Да отвън е 100%по-шумно.Никой не бързаше за Муца.Имаше 5мин до голямото междучасие и заедно решихме да ходим докато....

Зоопарски дъх ни каза,че нямаме часове но не сме свободни.А  и Б клас заедно!О не,лошолошо.Това значеше цял ден навън 5градуса по С.Но г-жа Зоопарк не ни пусна.Не ние направо влезнахме във видеозалата.

Там или гледахме филм,или играехме домино,или си  цъкаха на тела.Е ами,аз бях от онея на доминото.Филмът беше Титаник (всеки божи път ли ще ни го пускат???),а нямаше какво да правя на тела и само доминото остана.Там бяха 3 от моя клас и 4 от другия.

Отидох и видях че правеха кула.А аз обичах да ги строя.Присъединих се и Борис както винаги като некъв астеорид премина през кулата.Всички бяха супер бесни и се наложи да ползваме доминото.

Отидох при ндпто ми и тя ми каза:

-Двама от другия клас си падат по теб-чакай!По мен ли о.о!Защо ~.~!

-Кои са те?-попитах аз безизразно.

-Единия си го знаеш другия е тайна майна-идеше ми се да я фрасна,но се въздържах.

-Отиди при тях и им кажи да ми дадат сигнал.

Тя се съгласи и докато се правех,че играя на тела я проследих с поглед. Тя отиде при Георги.Ама естествено тоя го знам,нали неможеше да ме погледне в очите като се разминавахме.А другият брше,о не...Той наистина трябваше да бъде тайна.Та той беше капитан на волейболния отбор.Той беше Люк.Очите ми щяха да паднат.Той, Люк Иванов,харесва мен.Ама разбира се!Как можах да не забележа!Та всеки път той ме гледаше допоследно,когато класовете бяха заедно.

Чакай да се върна в реалността, Люк ъмм....ме гледаше.Погледите ни се засякоха.Неговия сякаш казваше "Най-сетне разбра,а".НДП-то ми най-после дойде.

-Еми казаха,че...-не довърши,защото Люк дойде при нас.

*************************

Знам гадна съм да спирам сотук ^,^.В следващата глава ще разберете какво ще направи Иванов.


Моя училищен животOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz