До теб¿

5 1 0
                                    

Събуждам се или заспивам, но не намирам покой а тревога. Тревога, която е в сянката ми. Отново е за теб. Ти изпитваш толкова отрицателни чувства, а аз желая само дa ти помогна. Така се губя в илюзията, която си изграждам и в мъглата в която ти живееш, но набирам сили и както луната не изоставя хората без светлина вечер, така и и аз ще бъда до теб сега.









I wake up or fall asleep, but I find no rest. An anxiety that is in my shadow. It's for you again. You have so many negative feelings, and I only want to help you. So I get lost in the illusion I am building and in the fog in which you live, but I am gaining strength and as the moon does not abandon people without light in the evening, so I will be by your side now.

Poetry Where stories live. Discover now