Сълза след сълза
Създадох океан
И по течението му се нося
Без посока, без надежда
Любовта ми към теб отдавна изчезна, вече е само помен, превърнал се в горчива отрова,
Пътищата ни отдавна се разделиха, но още търсиш ме, зная.
Защо храниш ти надеждата, щом знаеш, че води до рани?
Защо продължаваш да пиеш моята отрова, сякаш е вода за твоята скръб?
Продължавай напред, тук нищо не остана.
Нищо освен черен океан от мъка и разочарования
Легни, поспи, а после с ясен ум продължи нататък,
Нататък, към любовта, която в мен изгуби!
YOU ARE READING
Стихове от Душата
PoetryТова не е типична книга с романи. Реших да изпробвам нещо различно и да споделя нещо от себе си под формата на стихове.
