И ето те,
Отново си до мен,
С твоето присъствие оцветяваш сивото ми ежедневие,
Ти си водата, нужна за цветната ми градина,
Топлината в студеното,
Радосста в тъжното,
Богатството в този беден свят,
Сладостта в горчивия живот.
Ти си онази нежна усмивка на лицето ми,
която така обичаш,
Запечатан си в ума ми и живееш в сърцето ми,
Обитаваш душата ми.
С теб времето спира, неусетно лети,
Вечността не ще ми стигне да ти се насладя.
Ти си причината да бъда тук, сега, до теб, за теб.
Думите не ми стигат да ти опиша,
Но искам да ти благодаря за това, което правиш,
Това, което си,
Това, в което ме превърна,
За всяка прегръдка,
Нежна ласка,
Допира до моите кожа, душа и съзнание...
Хората казват, че ума на жената е като крепост,
А щом завладееш една крепост, тя става твоя,
Но съблечеш ли женската душа, няма връщане назад...
YOU ARE READING
Стихове от Душата
PoetryТова не е типична книга с романи. Реших да изпробвам нещо различно и да споделя нещо от себе си под формата на стихове.