Хрониките на една екзистенциална, личностна и емоционална криза

Златната среда

"Не говори толкова. Слушай повече." 
"Не мълчи. Говори, когато имаш нещо за казване."

Да мълчим и да слушаме или да говорим и да ни слушат? Всеки един от нас са го учили по различен начин, затова хората сме толкова различни. Има лидери, има последователи. Но какви са тогава тези по средата? В тяхната група има безличностни индивиди, чието мнение се влияе от чуждото; има предатели, които чакат точния момент за преврат; има умни, които знаят повече от останалите, но го крият, защото така ще постигнат повече. Всички тези личностни типове се откриват в живота, в историята, в прозата, в същността на човешкото. Как обаче можем да разберем кой личностен тип е най-добрият и да се опитаме да поберем себе си в неговите характеристики?

Истината е, че не можем. Има начин, по който да разберем кой личностен тип е най-добрият, но човешкото в нас не винаги го позволява. Ето тук обаче проличава най-съществената разлика между едните и другите, между "горе" и "долу". За обикновения последовател, който в повечето случаи бива мачкан, лидерският личностен тип е идеал, който изглежда недосегаем. За алчният лидер няма по-добър личностен тип от неговия. Но нима това е така всъщност? Не.

"Златната среда" е термин, който се използва открай време. Тя е това, към което хората би трябвало да се стремим. Пълният лидер и пълният последовател са далеч от нея, но къде всъщност се пада тя? Разгледах по-горе няколко личностни типа, който са в категорията между едната крайност и другата, но кой от тях всъщност е истинската "златна среда"? 

Това е въпрос, който ще има различен отговор. Именно в това се състои личността, която ние, хората, притежаваме.