- Мамо, мамо! Мира има рожден ден след два дни и ме кани на парти, ще сме само четири момичета. Може ли да отида? Моляяя – умоляваше родителите си Мая.
- Добре, но само до девет часа и брат ти да те вземе след това! – майката погледна към момчето играещо видео игри в съседната стая.
- Батее! Ще ме забереш ли от Мира в девет вечерта след два дни? – попита умолително малкото момиченце.
Дейвид я погледна за миг. „Добре“ отговори той кратко и продължи да убива зомбита.
Два дни по-късно, в девет часа, когато се очакваше Дейвид да вземе малката си сестра от домът на най-добрата й приятелка, той и двамата му приятели стояха пред дома на едно момиче и я наблюдаваха с бинокъл докато тя се преобличаше. Правеха го почти всяка вечер, винаги едно и също момиче. Брюнетка с дълга на изсветлени кичури коса, осемнадесет годишна,тренира бадмингтон, средна на ръст.
Мая чакала тридесет минути и накрая се отказала и решила да си тръгне сама. Домът на Мери не бил толкова далеч, затова мислела, че може да се прибере и без придружител. Казали на родителите на рожденичката, че Дейвид е отпред и ще я вземе. Мая тръгнала сама по едва осветените празни улици и не след дълго видяла един старец опитващ се да събере покупките си, които е изпуснал по-рано. Той не й забелязал, че тя е там, но не й обърнал внимание. На нея й станало тъжно да го гледа как се мъчи и едва се навежда и решила да му помогне. Когато отишла и започнала да събира зеленчуците от земята, изведнъж усетила студени ръце да я сграбчват, тя опитала да вика, но похитителят й й попречил, ударил я в тила и я е вкарал в колата си. Били двама и действали в екип. Завели я в стара забравена от света сграда и когато тя дошла в съзнание, те започнали да правят ужасяващи неща с крехкото й тяло. Тя плакала, викала за помощ, но никой не можел да я чуе.
Изнасилена по брутален начин, те захвърлили все още дишащото момиченце. Когато полицията я открила обаче вече било късно.
Загубил малката си сестра, той чувствал толкова силна вина, че губи паметта си и губейки я родителите му махат нейните вещи, снимки и всичко свързано с нея така сякаш тя не е съществувала.
Години по-късно той открива стара семейна снимка, но щом пита родителите си, кое е малкото момиченце на снимката, те реагират остро и му нареждат да забрави за тази снимка и видяното на нея.
Не след дълго дочува разговор между родителите си.
- Мисля, че вече е достатъчно голям да му кажем!- притеснено каза майката.
- Не! Не е! Дори да му кажем, той ще започне да задава въпроси и в крайна сметка ще разбере… това ще го погуби… - отговори бащата и потърка челото си с ръка.
- Можем да го излъжем. – предложи майката и повдигна рамене.
- Не знам, според мен ще е по-добре никога да не разбира.
Майката замълчала за момент сякаш мисли какво да отговори и накрая в отговор поклатила глава съгласявайки се с мъжът си.
След чутото в умът на момчето изникват милиони въпроси.
Той знаеше, че има амнезия предизвикана от инцидент в миналото… „ами ако това е лъжа и има нещо общо с момичето от снимката… моята.. сестра?“ мислеше си момчето.
Мисли дълго и накрая решава да се подложи на хипноза понеже е единствения начин да си спомни.
Хипнозата е опасна и той знаеше добре това, но за да си спомни сестра си и какво точно се е случило, да отговори на въпросите които продължаваха да се трупат в главата му, той реши да поеме рискът и да се подложи на нея.
Имаше последствия по време и след хипнозата.
По време на нея той вижда малко момиче, което изглежда пребито – с кръв, синини и си влачи крака, обляна в сълзи и с рошава коса и скъсана малка жълта рокличка.
След хипнозата, момиченцето започва да се появява в сънищата му и да го преследва. Не след дълго започва да я вижда и извън кошмарите си.
Тя го преследваше където и да отидеше. Беше навсякъде. На път за училище я виждаше на отсрещната улица, по време на часовете я виждаше от прозореца, а понякога и усещаше дишането й на тила си.
Един ден докато закусвал и гледал телевизия започнали извънредни новини, където говорят за смъртта на един от убийците на сестра му, който се самоубил, защото започнал да се разкайва за стореното не само на Мая, но и на други малки момиченца. След видяното, той започнал да усеща силна вина и спомените за случилото бавно започнали да изникват в съзнанието му.
Това довело до лудост и не можейки да живее вече с това, той решава да сложи край на живота си, като след училище изкача пред една кола на улицата.
Шофьорът на тази кола бил баща му, който се прибирал от работа и минал от там понеже е по път. Родителите се обвинявали за смъртта на двете си деца толкова, че ги виждали. Виждали как двете им деца ги наблюдават и момиченцето им казало, че иска отново да са заедно цялото семейство предизвиквайки смъртта и на родителите си.
И заживели щастливо в задгробния живот.
