Непреходна устойчивост

12 0 0
                                    

Сърце тупти,душа боли
щом далеч си и до мен не си.
Между нас е океан безкрай,но лъчите на сърцата ни пробиват мрака,знай.

Вълните на любовта ни срещу бреговете удрят.Търсят начин да се обединят.Разстоянията няма да ни спрат,
заедно сме, докато сърцата ни в хармотия туптят.

Обичаме се, несъразмерно, безвременно, дълбоко,тайно.И звездите знаят, че сме предназначени да бъдем заедно.

Една душа в две тела, съчетани сме в единство.Да се обичаме, природно е, не можем да избягаме,
както птици към юг, обратно връщат се.

Лабиринтът на сянките: Вратата към вътрешния портал на душатаWhere stories live. Discover now