Сърце тупти,душа боли
щом далеч си и до мен не си.
Между нас е океан безкрай,но лъчите на сърцата ни пробиват мрака,знай.
Вълните на любовта ни срещу бреговете удрят.Търсят начин да се обединят.Разстоянията няма да ни спрат,
заедно сме, докато сърцата ни в хармотия туптят.
Обичаме се, несъразмерно, безвременно, дълбоко,тайно.И звездите знаят, че сме предназначени да бъдем заедно.
Една душа в две тела, съчетани сме в единство.Да се обичаме, природно е, не можем да избягаме,
както птици към юг, обратно връщат се.
YOU ARE READING
Лабиринтът на сянките: Вратата към вътрешния портал на душата
PoetryКнигата е превъзходен поглед във вътрешния свят на автора, който преобразява мислите и чувствата във вдъхновяващо пътешествие за всеки читател.
