Някои от вас са добре запознати със старата компания и дългата почивка, която си взе. Днес сме тук да отпразнуваме завръщането на 𝐌𝐎𝐎𝐍 𝐄𝐍𝐓𝐄𝐑𝐓𝐀𝐈𝐍𝐌𝐄𝐍𝐓 с една легенда...
Имало едно време някъде в далечна земя, където нощта царувала. На Луната ѝ е било възложено да управлява това царство. Коронясана от хората, тя царувала изаедно с малките си помощници — звездите бдели над жителите на тази територия. Всичко е вървяло добре що се отнася до една такава монархия, имало е развитие на търговия из цял свят. За малко царство те си били достатъчно самодостатъчни. Хората живеели спокойно, докато не били нападнати от нашественици. Възползвали се от пацифистката природа на Лунното кралство, те ограбили всичко и всички. Не оставили нищо след себе си. С всяко ново разрушение, силата на Луната отслабвала, както и вярата на жителите в нея. Повече не можела да ги пази от вечния мрак, а звездите една по една измирали. От скръб Луната губела по едно перо за всяка пролята сълза. Крилете ѝ се оголили до толкова, че останала само с едно перо, а падне ли то... Земният път на Луната приключва.Примирала се с отхвърлянето от своите човешки поданици, тя се скитала. Бродила е сама из далечните кралства, търсейки утеха, докато не открила един сияещ насред езеро златен Лотус. Цветовете му били отворени толкова, че стоплили душата на Луната. Почувствала е уют, топлина, нетипични за нощта. Тя се навела и се докоснала до водата, създала красив мираж. Искало ѝ се да бъде забелязана от Лотуса много, но така и не успяла да го достигне. Така всяка вечер се застоявала при цветето, любувала се на красотата му и тихо пеела за своите изгубени поданици, за смъртта на всяко свое чедо. Гласът ѝ не останал незабелязан от Лотуса и той ритмично се е полюшвал в ритъм с вятъра. Но уви, Съдбата винаги е била жестока.Една вечер, докато Луната си е почивала в близост до тръстиките. Потънала в блажен и кратък сън, Лотуса се е възползвал и отмъкнал последното перо на небесната жена. То блестяло в пространството за няколко секунди, докато Луната губела последното от собствената си жизненост. Лотуса, мислейки си от самото начало да вземе тази мощ за себе си, използвал острата част на перото и се е пронизал в сърцевината. Златните му венчелистчета паднали и плавали на повърхността на езерото, а перото на Луната се докоснало до умрелия Лотус. Черпейки от остатъка от златните му листенца, захранило се е и за миг звездите се преродили. Голям сноп от сестри братя се притекли на помощ на Луната, повдигнали безжизненото ѝ тяло и с малко звезден прах върнали изгубените от мъка пера. И тогава царицата на унищоженото царство се пробудила, напълно преродила се. Разперила новите си криле и от тях бликали ярки лунни лъчи, които огрели целия свят. От храстите се показали десет главици, скришно гледащи от далеч. Те плахо се приближили до езерото и коленичили пред Луната и звездите. С прошка и спечелена война, царството отново се върнало към своя триумф. Сега ще попитате какво е станало с увехналия Лотус, нали? Според пътешественици листата му сияят в царските градини. Но това било само слух. Неговата смърт дала начало на нещо ново.
Всеки е добре дошъл в сървъра на компанията без значение дали пише или само чете. От критици до графични дизайнери и от писатели в застой до читатели с мечта да започнат да пишат!
Екипа на 𝐌𝐎𝐎𝐍 𝐄𝐍𝐓𝐄𝐑𝐓𝐀𝐈𝐍𝐌𝐄𝐍𝐓 е тук за вас почти 24ч. на разположение да отговорят на въпросите ви! Пишете на лично за линк към сървъра!
YOU ARE READING
𝐌𝐎𝐎𝐍 𝐄𝐍𝐓𝐄𝐑𝐓𝐀𝐈𝐍𝐌𝐄𝐍𝐓
Non-FictionДобре дошли в нашата компания! За повече информация преминете към първа глава.