Беше толкова странно.
Всеки ден посещават видове специалисти ,но получавах един и същи отговори. Започнах да се чувствам по-зле с всеки ден по не знайни причини.
Мамка му не знаех какво става с мен. Никога не ми е било толкова зле ,постоянно лежах и не можех да се храня като нормален човек. Това чувство не отминаваше никога от мен.
Ето ,че дойде и следващия ми рожден ден. Беше ужасно това ,че нямаше да го празнувам.
...
Чувството започна да минава ,но всеки ден за мен беше ад. Всеки свободен час повръщах.
Родителите ми решиха да ме заведат на лекар въпреки, че аз знаех ,че това е предупреждението от свеща която сънувах.
Странно но никой не знаеше какво ми е.
Дали болеста ми беше мистериозна? Не няма как. Аз не мисля така. Или мисля? Ох, не знам вече. Загубвам ум и дума ,а това чувство се върна в мен.
Толкова молех родителите ми да ме заведат при Специалиста, но те отказваха. Няма повече да стоя със скръстени ръце! Отивам и нищо няма да ме спре.
Вечерта преди дълго очаквания ден от мен тока изгасна. Мама запали бяли свещи..Беше ужасно! Те бяха навсякъде!!!
Искам всичко да свърши вече!Не издържам.
Отново сънувах свеща.
Ва сутринта бързо се облякох и отидох при специалиската ми.
Там отговора беше:
-Мило момиче!Няма какво да направим. Тази болест няма лечение.
-Каква болест? Аз не съм болна
-Съжалявам, че ще го кажа ,но...ти имаш болест Рак на стомаха
-Не е възможно!
Тръгнах от кабинета със сълзи на очите и чудеща се защо никой не ми казваше, защо криеха от мен?
Чувствах се все едно имам някаква вина.
Реших да сложа край на всичко. СЕГА!
Прибрах се вкъщи и за моя радост нямаше никой.
Приготвих 17 били свещи, точно каквито от сънищата ми.
Излязох на терасата и нарисувах знака на смърта. Взех най-острия нож и....
Намушках се 17 пъти в корема...
*Описание*
Момичето стана поредната жертва на тази свещ. За жалост няма лек за тези болести. Но запомнете! Свеща винаги е права!
КРАЙ!
