Ти ме спаси, Том Каулиц!

The day everything changed.

16.09.2006 г.
~Алармата ти е звъннала в 6:30. Ти си станала и си се оправила за училище и си слязла да закусаш. Тогава се е звъннало на вратата и майка ти е отворила~.
Дария: Ема търсят те.
Ема: Идвам.
~Видяла си, че е Бил и Том зад него как си гледа в телефона~
Бил: Исках да те питам дали искаш да отидем заедно на училище.
Ема: Да, разбира се! Но да ви запозная първо. Мамо това е Бил и брат му зад него, ако той е любезен ще дойде също. Бил това е мама казва се Дария.
Бил: Приятно ми е!
Дария: На мен също!
Бил: Том?
Том: Здрасти!
Ема: Ъм...мамо той не е много учтив така, че...
Дария: Да, няма проблем! Тогава тръгвайте!
~Ти си целунала майка си по бузата и си тръгнала~
Бил: Днес не ми се учи много.
Ема: Нямаме друг шанс.
Бил: Нека просто да избягаме.
Том: Да, при моите мацки.
Бил: ТОМ!
Том: Е какво?
Бил: Млъкни.
Ема: Не мисля, че е добра идея да бягаме.
Том: Охохо имаме зубър. Ти за това нямаш приятели.
~На теб са ти се насълзили очите и нищо не си казала~
Бил: Добре Том защо трябва да обиждаш така?
Том: Просто шега...
Бил: Да, но за нея не е просто шега.
Том: Офф еми какво зубър е.
~Ти си се разтроила повече и си почнала да плачеш и си побягнала в училищните тоалетни~
Бил: Браво Том!
Том: Не очаквах, че ще бъде толкова чувствителна.
Бил: Сега отиди и я намери и се извини!
Том: Няма!
Бил: Отиди!
Том: Не!
Бил: ТОМ!
Том: Оф добре.
~Той те е търсил навсякъде и е отишъл в момичешката тоалетна и те и видял~
Том: Хей Ема.
Ема: Махай се!
Том: Ема извинявай!
Ема: Казах да се махаш!
Том: Извинявам се няма ли да кажеш, че ми приемаш извинението?
Ема: Не!
Том: Добре тогава, чао!
~Тогава ти си спряла да плачеш и си отишла в класната стая, влязла си на време и си седнала. Том е бил седнал до някакво момиче, а ти си била сама докато едно друго момче не е дошло~
?: Хей!
Ема: Хей!
?: Аз съм Джейдън, а ти Ема ли беше?
Ема: Да, приятно ми е!
Джейдън: И на мен!
~Вие сте спряли да говорите и сте отишле в столовата за обяд била си сама, но е дошъл Бил и след това Джейдън е дошъл~
Джейдън: Хей Ема
Ема: Хей
Бил: Ема кой е този?
Джейдън: Приятели сме с нея защо?
Ема: Джейдън, по-спокойно де той също ми е приятел.
Джейдън: Ок.
Ема: Бил това е Джейдън, Джейдън това е Бил.
Бил: Мхм
~Тогава ти си видяла Том на масата с момичетата и той ти е показал среден пръст, а ти си се ядосала~
Бил: Какво има, Ема?
Ема: Нищо. Всичко е наред!
Джейдън: Сигурна ли си?
Ема: Да.
~Тогава Бил е отишъл до тоалетната и си останала с Джейдън и той те е хванал за кръста и е дошъл по-близко~
Ема: Какво правиш?
Джейдън: Просто искам да съм по-близко до теб.
Ема: Но това е прекалено!
Джейдън: Слушай какво. Просто мълчи и прави това, което аз кажа иначе ще пострадаш.
~Ти си се оплашила, но тогава е дошъл Бил~
Бил: Ема искаш ли да дойдеш в нас след училище?
Джейдън: Не, тя има планове с мен.
Бил: Ема?
~Тогава Джейдън е започнал да те стиска силно за кръста~
Ема: Съжалявам Бил! Но имам планове с Джейдън.
Бил: Мхм ами добре тогава, чао!
Ема: Чао!
~Бил си е тръгнал~
Джейдън: Сега си взимаш раницата и идваш в нас.
Ема: Добре.
~Ти си си взела нещата и сте отишле в тях~
Джейдън: Сега ми кажи защо се занимаваш с тези двамата?
Ема: Бил ми е приятел...
Джейдън: Няма да бъдеш с тях приятелка
~Тогава той те е ударил силно с шамар~
Ема: Но защо ме удари?
Джейдън: Защото от тук нататък ще правиш каквото аз ти кажа. И аз Ти казвам да не се занимаваш с тях. Ясно?
Ема: Добре....
~Тогава той те пуснал да си ходиш, но ти си имала много синини по тялото. Отишла си на работа веднага и там е бил Густав~
Густав: Хей Ема!
Ема: Хей!
Густав: Ема?
Ема: Да.
Густав: Какви са тези синини по теб?
Ема: А...не знам сигурно съм се ударила някъде.
Густав: Сигурна ли си? Ако има нещо можеш да ми кажеш.
Ема: Да, няма проблем!
Густав: Добре.
~И така ти е минал денят. Вечеряла си с майка си и веднага след това си се качила в стаята си и си си легнала и си почнала да плачеш, но тогава Бил ти е звъннал~
Бил: Хеййй
Ема: Хей
Бил: Защо ти е така гласът, Ема? Плакала ли си?
Ема: Не.
Бил: Можеш да споделиш, Ема. Ако има нещо винаги съм до теб!
Ема: Добре, благодаря! Но няма нищо, чао!
Бил:...Чао!
~Ти си започнала да плачеш отново, но си заспала така.~