Ти ме спаси, Том Каулиц!

He is my hero.

17.09.2006 г.
~Събудила си се. Направила си си гримът и си закрила синините си. След това си слязла за закуска и си тръгнала на училище, но Том те е спрял.~
Том:Охо сърдитата
Ема: Разкарай се!
Том: Е ок щом така искаш.
~Но тогава е дошъл Джейдън~
Джейдън: Хей, любов моя!
Ема: Хей!
Том: Любов моя??? Ема имаш си гадже ли?
Джейдън: Да, има си.
Том: Аз питам Ема, боклук такъв.
Джейдън: Хей подбирай си думите!
Том: Ти ли ще ми кажеш?
Ема: Моля ви недейте така.
Джейдън: Ти мълчи, не се обаждай!
Том: Защо с лошо към нея? Добре с мен, да. Но с нея внимавай! Ако те видя да и причиняваш болка, ще пострадаш! Така, че внимавай с кой си имаш работа!
~Ти си почувствала пеперуди в стомаха си заради думите на Том~
Джейдън: Слушай приятелю, тя ми е гадже и ще правя с нея каквото поискам, ясно ли е?
Том: Ема ела с мен!
Джейдън: Не, Ема ще дойде с мен!
Том: Ема избирай!
~Джейдън те е погледнал лошо, което означава, че ако откажеш на Джейдън след училище ще се случи нещо лошо.~
Ема: Избирам Джейдън.
Том: Моля?!
Ема: Съжа-
~Джейдън те е хванал и сте тръгнали. Стигнали сте в училище и до теб е сядал Джейдън отново. След няколко мин. е ударил звънецът, а ти си отишла до тоалетната сама, но е дошъл Том.~
Ема: Том какво правиш тук?
Том: Този те наранява, нали?
Ема: Аа...Не!
Том: Добре тогава ела до мивката.
~Вие сте отишле до мивката и Том е започнал да ти мие ръцете, защото е знаел за синините~
Том: Ето! Какви са тези синини? Той те тормози, Ема. Защо си с него?
Ема: Аз...не знам...~Започнала си да плачеш и той те е прегърнал, но сте чули стъпки и Том се е скрил зад вратата. Джейдън е дошъл~
Джейдън: Хайде, бе! 5 часа в тази тоалетна.
Ема: Съжалявам!
Джейдън: Браво, че избра мен иначе след училище щеше да си получиш заслуженото, не че няма де ама.
Ема: Защо ме тормозиш?
Джейдън: За да може да бъдеш само моя.
Ема: Но ти ме биеш постоянно, аз не мога да стоя при теб.
~Тогава той те е ударил. Но Том е излязъл~
Том: Опа я виж ти.
Джейдън: ти пък кво правиш тук?
Том: Наблюдавам как тъпанар тормози едно невинно момиче.
Джейдън: Ема той защо е тук?
Ема:...
Том: Не питай нея, аз ще ти покажа.
~Том го е ударил и са започнали да се бият, но директора е дошъл и ги е разтървал.
На двора, когато сте биле междучасие, Джейдън те е откраднал и сте влезли в една изоставена сграда.~

     POV: на Том
Том: Бил, Джейдън открадна Ема.
Бил: Какво?
Том: Да, хайде да ги проследим и да се обадим на Густав и Георг и да му покажем с кой си има работа.
Бил: Хайде!
~Те са тръгнали зад вас, но вие не сте ги видяли. В сградата Джейдън е започнал да те бие за случката в тоалетната. Но ти си видяла Том,Бил,Густав и Георг зад една стена~.
Джейдън: Мхм нямаше да се стига до тук ако не беше плакала при онзи глупак. Ама и ти си същата като него!
Ти си много проста, но пък си хубава. Какво да те правя не знам.
~Тогава Том е излязъл сам първо~
Том: Където и да ходиш, няма да избягаш. Запомни го!
Джейдън: Пак ли ти? Добре. Но този път имам нож ще смееш ли да пипнеш нея или мен? Ако я пипнеш, нито аз ще я имам, нито ти!
~Но през това време Густав и Георг са били зад него, зад една стена. А през това време Бил е пуснал звукозапис~
Том: Чуй пусни ножа и няма да имаме проблеми.
Джейдън: Няма да стане.
Том: Не си навличай проблеми, момче!
Ема: Остави го, Том! Нека ме убие!
Том: ЕМА! НЯМА ДА ГОВОРИШ ТАКА! ТРЯБВА ДА СИ ЖИВА, ЗА ДА СИ МОЯ! Трябва да бъдеш моето момиче, не на някой друг!
Джейдън: Добре тогава щом я искаш, ще я имаш мъртва!
~Той тъкмо е докоснал ножа до гърлото ти, но Густав и Георг са го ударили в гръб и той е пуснал ножа и е паднал на земята. Тогава Том го е довършил.(не го е убил). Тогава сте извикали полиция. Докато полицаите слушат звукозаписа и арестуват Джейдън, ти плачеш в прегръдките на Том~
Том: Спокойно! Всичко мина. Сега си при мен и нищо лошо няма да се случи!
Ема: Не знаех, че е такъв, Том.
Том: Знам, знам.
~Полицаите са дошли при вас~
Полицай: Вие ли сте Ема?
Ема: Да!
Полицай: Трябва да дойдете с нас да подадете показания за случилото се!
Ема: Добре, но може ли Том да дойде с мен?
Полицай: Ами...
Том: Моля ви г-н полицай! Уплашена е!
Полицай: Добре тогава елате!
~Вие сте стигнали в полицията и после са ви прибрали във твоята къща. Там са биле майка ти, Бил, Георг и Густав~
Дария: Ема!!
~Тя те е прегърнала а ти си почнала да плачеш~
Ема: Мамо съжалявам за всичко!
Дария: Няма проблем, миличка! Вината не е твоя, че не си разбрала, че е грешния!
Ема: Прощаваш ли ми, мамо?
Дария: Разбира се, миличка!
Том: Но има една подробност сега...
Дария: Слушам!
Том: Аз обичам Ема!
Дария: Сигурен ли си, че можеш да бъдеш с нея?
Том: Да. Какво имате в предвид?
Дария: Ема обича да си похапва често и е много енергична...
~И тогава всички сте се засмяли~
Ема: Много смешно...
Бил: Спокойно Ема и аз обичам да си похапвам често. Защото Густав е нашият готвач.
Густав: Офффф

И така всички сте заживяли щастливо. Била си гадже с Том. Ти си продължила да ходиш на работа и училище както и близнаците и майка ти на работа.

The end