- Отказа ли се от лошите си навици?
- Не, но намерих човек, които ми показа, че те ме правят такава, каквато съм....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нямам никаква представа какво ше се случва с тази книга, но съм сигурна че ще имам много...
( гледна точка Анабел ) Днешният ден започна доста по-добре от очакваното. Оказа се, че с Алекс имаме английски заедно. След първият час се разбрахме да се чакаме за обяд. Втори час имах математика със сестра ми. Мина доста добре. Аз попринцип съм добра в точните науки. Следващите два часа бяха история и музика. Най накрая дойде време за обяд. Аз, Ви и най-добрата ни приятелка - Габи се запътихме към стола. Те двете не знаеха нищо от случилото се сутринта. Трите седнахме на обичайната ни маса. Попринцип не обядваме. След минута-две видях Алекс да се приближава към нас. Помахах му, а Ви и Габи се обърнаха изненадано, защото знаеха, че не си общувам с никого от скапаното даскало. Алекс ме видя и ми се усмихна. Чак сега забелязах колко сладки тръпчинки има. Той седна на нашата маса, а двете кокошки срещу мен ме гледаха учудено и любопитно едновременно. Габи: Започвай да обясняваш. Аз: Това е Алекс. Запознахме се сутринта и се оказа, че имаме английски заедно. Поканих го да дойде с нас, защото е нов и все още не познава никой друг. Алекс: Здрасти. Аз: Алекс, това е близначката ми Ванеса или Ви. Ви само му кимна. Аз: А другото същество до нея е Габриела или присто Габи. Габи: Здрасти. Алекс: Здрасти... Ви: Та, ще ходим ли на обичайното място? Аз: Айде. Алекс: Кое е обичайното място? Аз: А, не ти ли казах? Во: Всеки ден ходим в близкото кафене за обяд. Габи: Там правят най-доброто кафе в цял ЛА! Алекс: Ами, добре. Да отиваме. Четиримата тръгнахме към кафенето. То беше на 5 минути пеша. Беше доста малко, но в същото време уютно. Масичките бяха малки, кръгли и дървени. На всички прозорци имаше нежно-бели, дантелени пердета. Из помещението се носеше аромата на прясно смляно кафе. Беше доста приятно. Седнахме на една от масичките и любимият ни сервитьор веднага дойде. Аз: Здрасти, Ник! Ник: Здравейте момичета! Какво ще бъде? Ви: Обичайното и ъъъъ... Тя поглдна въпросително към Алекс, очаквайки да си поръча. Алекс: Едно голямо лате без захар. Ник: Разбрано! Идва веднага... А, забравих да ви представя Ник. Той беше 3 години по-напред от нас в даскало, но се запознахме покрай създаването на групата ни ( той не е част от нея, но ни помогна ). Завърши преди две години и сега работи в кафенето. Това е той:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След няма и 15 минути ни дойде кафето. Ви си беше поръчала голямо iced macchiato. Габи - голямо pumpkin spice latte, a aз - голямо американо с малко захар. Ник: Заповядайте! Голямо iced macchiato за Ви, голямо pumpkin spice latte специално за Габи, едно голямо лате без захар за теб ииии едно голямо американо с малко захар за теб, сладурано. Аз: Благодаря, Ник! Ник: За теб винаги!... Ник се отдалечи, а Алекс го гледале странно, някак подозрително. Личеше си, че нещо не е наред. Аз: Алекс, всичко наред ли е? Алекс: Да, просто... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 514 думи Айде, да има нещо интересно в тази глава, че стана твърде скучна. Но за сметка на това следващите ще са по-интересни (надявам се ). Както и да е. До следващата глава... Love yo all ❤️
