- Отказа ли се от лошите си навици?
- Не, но намерих човек, които ми показа, че те ме правят такава, каквато съм....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нямам никаква представа какво ше се случва с тази книга, но съм сигурна че ще имам много...
Алекс: Да, просто се чудя как не ти е странно да ти вика така? Аз: Свикнала съм. Пък и той просто се занася. Алекс: Не съм сигурен, но ти си знаеш. Ви: Колко време ни остава? Габи: 15 минути. Аз: Трябва да побързаме, следващия час ми е физическо. Алекс: Какво съвпадение, и на мен! Ви: На нас също. Габи: Баси кефа! Допихме си кафетата и тръгнахме към даскало. Съблекалните бяха на първия етаж, така че стигнахме сравнително бързо. Трите влезнахме в женската съблекалня. Извадихме си екипите и се преоблякохме. Трите бяхме с еднакви екипи:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вързах си косата на висока опашка и бях готова. Трите излезнахме от съблекалните и видяхме Алекс да ни чака отпред. Щом ни видя погледа му се промени, изглеждаше изненадан, но нищо не каза. Влезнахме в салона. Той беше обширен и светъл с панорамен прозорец, гледащ към двора или по-конкретно към игрището на двора. Всички вече се бяха събрали. Забелязах Стейси и групичката ѝ при капитана на фудболния отбор и приятелите му. Загледах се, опитвайки да разбера за какво си говорят, но треньора ме прекъсна. ( Т - треньора ) ( предварително се извинявам на всеки, който разбира от волейбол ) Т: Така, както винаги, момичета, вие ще играете волейбол, а момчетата футбол. Бела, ти ще си капитан на единият отбор, а Стейси на другия. Аз: Да тренер. Т: Знаете процедурата. Момчета, с мен на двора. Стейси: Така, ясно е кой ще е в моя отбор. Ти взимаш загубеняците. Загубеняците бяха всички, които не бяха от нейната групичка. Събрахме се в едната страна на игрището, за да обсъдим стратегията ни. Аз: Така, Ви, ти си на разпределител. Габи, ти си отзад от ляво, а аз сервирам първа. Останалите се разберете. Всички заеха места и играта започна. Ние бяхме първи. Бих сервиз и, както всеки път, белязах точка. 1:0 ~~~~~~~~30 минути по-късно~~~~~~~~~ Играта вървеше добре. Водихме отбора на Стейси с 14:10 в пети гейм. Оставаха 10 минути до края на часа. Момчетата вече бяха приключили с тренировката и сега гледаха от скамейките на двора. Беше ред на Ви да сервира. Треньора даде сигнал и разиграването започна. Оставаше ни една точка да бием и давахме всичко от себе си, но и отбора на Стейси не се предаваше. Всички започнахме да се изморяваме. Стейси подаде къса топка, Габи беше на разпределител. Аз и подадох за да повдигне и забих топката в противниковото поле. И така, с точка в последната минута, ние спечелихме! Всички се събрахме в групова прегръдка, подскачайки. Това беше най-грандиозната ни победа за последните 3 години! Звънеца би и всички се запътихме към душовете. Докато вървяхме натам засякохме Алекс. Алекс: Добра игра! Аз: Мерси! Бяхте страхотни момичета! Ви: Ти също! Тази забивка беше просто...аааа! Габи: Да, подадох я толкова зле, а ти пак успя да бележиш точка. Аз: Не говори така! Беше страхотна! Знаете ли какво? Довечера в девет у нас за женска вечер! Габи: Супер! Алекс: И без мен?! Срамота! Ви: Ако искаш се присъедини, но ще ти е доста скучно. Алекс: Добре, вече официално съм част от момиметата. Всички се засняхме и влезнахме в съблекалните, за да се изкъпем и приготвим за следващият час. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ 519 думи Тази глава е леко скучна и много закъсняла, но се надявам следващата да е по-добре. Както и да е... До следващата глава Live yo all ❤️