Живота е тъп. Всеки нормален човек го знае. Особено аз. Не бих се определил като "нормален" , но приемам понятието за даденост. Живея само с майка ми, и съм първото от две деца. Сестра ми Клео е малко очарователно същество според някои, но според мен е див освирепял петгодишен звяр. Майка ми от друга страна е красива мила и грижовна. Всеки би ми задал въпрос от сорта на: "Ами баща ти, къде е той?" или "Съжалявам.." но той не е мъртъв наистина. Само за мен, сестра ми и майка ни. Отчайващата истина е, че след като ни напусна миналата година, му бях бесен и започнах да пуша. Не след дълго се срещнах с една банда и след 2 месеца вече им бях шеф. За жалост майка ми винаги ми преглежда раницата, и скоро откри пакета с цигари. Това обаче не ме отказа. Реших да продължа, защото въпреки че ми е майка, аз съм пълнолетен и мога да правя каквото и да е. А и бандата бяха намерили малко трева, доста успокояваща е. Не винаги пушенето и смъркането са лоши. Зависи от причините.. И както си живеех живота, бившият бос на компанията се показа и ме заплаши със смърт, ако не му отстъпя мястото на лидер. Аз отказах, защото знаех че ако им се докаже ще ме пазят още повече от полицията. Но ето че и това не се случи. Месец след заплахата бях със счупен крак в чакалнята на полицията. Хах.. Много е забавно да видиш как майка ти и сестра ти идват за да те приберат. Погледнах Клео и се замислих, дали това което правя е редно и ми е нужно да живея.. Трябваше да взема важно решение.. Не търпеше отлагане. Дали да забия нож в гърба на забилите ми вече, или да ги оставя да се тровят? По- скоро второто, но за да смекча сумата, трябваше да ги предам. Разбира се след 48 часа бандата беше в затвора, а аз вън. Сестра ми и майка ми, двете ми любими същества бяха добре.
..........………
2 месеца по- късно
Вървях по една пуста улица и се чудех защо живея. Устната ми кървеше а окото ми бе насинено. Полицията пусна бандата преди един ден и те ме намериха. Невероятно истинска история, а? И аз не бих си повярвал честно казано. Трябваше ми маскировка за пред майка ми и онова зверче Клео. Реших че просто няма да се прибирам, затова се запътих към близкия Starbucks както винаги. Влязох в заведението и отидох до касата.
-Една кола моля. -погледнах момичето зад касата, което ме зяпаше притеснено.-Добре ли сте, имате ли нужда от помощ? -гледаше ме така сякаш дъм пътник. Е, чудесно, вече съм и мъртвец.
-Все още съм жив, дишам и стоя на краката си. Мисля, че ще доживея момента в който ще ми донесете колата.
-Един момент, господине. -гледа ме още известно време, но се отказа и ми донесе колата. - Два и седемдесет, моля.
-Това е грабеж. -казах и подадох парите. Взех рестото и се запътих към един от крайните столове.
Седнах и тогава влезе едно момиче. Беше много красиво...
