... Ходих по улицата и гледах телефона си. В този момент разглеждах снимките на бившото ми гадже и аз заедно. Изневеряваше ми с друга и бях принудена да го зарежа, но бяхме толкова сладки заедно... Не знам как но съм се разсеяла и без да забележа съм се блъснала в някой. Побързах да се извиня и когато се надигнах погледнах първо към коляното си, което беше леко обелено. Човека срещу мен също се беше изправил, но мълчеше. Гледаше ме, затова вдигнах глава, и преди да успея да кажа нещо бях прекъсната от него.
- Ема? О, боже мой, Ема! Толкова се радвам да те видя, тоест да се блъсна в теб... Но хей, как си? - огледах го бавно отгоре до долу, за да св уверя че е той- Киен, бившия ми...
-Хей... Ъъъ... Киен? -все още го гледах в онези катранено черни очи.. Толкова красиви и изразителни...
- Да, аз съм Ема. Извинявай, че се блъснах в теб.. Не те видях, но и без това исках да ти кажа нещо и се бях запътил към у вас, но и така става. - огледах го още веднъж. Дрехите му бяха леко мръсни и небрежно навлечени. Косата му разрошена, а.... Устните му- кървяха?
-Киен, добре ли си? Устната ти кърви! Хайде, връщаме се у нас, после ще ми кажеж нещото.
-Нее, Ема аз съм добре. Искам само да ти кажа нещо. Е, две неща.. Първо, зарязах Кейт и второ.... Все още те обичам, върни се при мен. -гледаше ме толкова сладкони примамливо, че замалко не казах "да". Въпреки това казах "не", за мое огромно съжаление.
-Киен.. Наистина съм поласкана, но ще откажа. Наистина, бях много щастлива с теб, но ти ми заби нож в гърба и не знам дали все още съм готова да съм с теб отново. -гледаше ме толкова тъжно и... Не исках да му отказвам, но не бях готова, опитвах се да го преживея, а той не ми помагаше така.
-Оу.. Ами добре... Но помни, винаги ще съм до теб, ако имаш нужда. А и ако размислиш.... -изрече тези думи с някаква особена радост, подавайки едно листче. Погледнах кън листчето, щом го взех. Беше написал номера си и адреса. Нямаше да мк трябват, но беше добре че ми ги даде за всеки случай.
-Мерси Киен... -казах тези думи и го прегърнах леко. -.. За сега нека сме само приятели... Чао -отделих се от него и тръгнах отново по пътя си към Starbucks.
След малко вече бях в заведението. Отидох до касата. Имаше няколко човека пред мен, затова реших да се огледам. В единия ъгъл стоеше някакво момче. Беше с насинено око...
Другите маси бяха заети от обикновени хора. Само онази маса в ъгъли срещу тази на насиненото момче беше свободна. Вече бяха минали другите и беше мой ред.
-Една кола моля. -погледнах касиерката, която ме гледаше странно.. Отвърнах на погледа и въпросително, затова побърза да
оточни.
- Извинете, днес просто това е последната кола от цялата партида. -и какво от това по-точно интересуваше мен? Та аз просто си исках колата!
-Еха... Може ли да ми дадете колата вече? -изгледа ме и завъртя очи, но ми я подаде.
-Два и седемдесет, моля.
-Уау... Това е грабеж. -казах тези думи подавайки на момичето парите. Момчето в ъгъла се беше преместило когато се обърнах, беше зад мен.
-Еднакво мислене... И аз мисля, че това е грабеж.. -каза то с дълбок, загадъчен глас, и онзи мистериозен сексапил. Дрехите му бяха леко окъсани на места, затова позволяваха достъп до мускулестите му ръце. Явно съм се загледала и не съм усетила кога Тейлър е дошла и ми казва нещо на ухото.
-.... Сладур е. Заедно ли сте? Защото, ако не сте мога да ти го взема... Аррр...
-Тей... Не мога да повярвам, че мислкш за това?... Скоро скъсах с Киен, и мислиш че съм вързала нов? Да, мускулест е и е красив, но... Не съм готова а и дори не се и познаваме..
Той ни гледаше, защото когато извърнах глава от ухото на Тейлър той все още беше там.
-Е, аз съм Логан. А ти очарователна непозната си?
- Ауч, Тейлър!? Извинявай, аз съм Ема... Ъъъ да.... Ема. -Тейлур ме беше ощипала лекичко по месцето на ръката ми. Това значеше тревога "Сладурът напада, мяу!" . Явно наистина го харесваше, защото тази тревога я бях усещала само 2 пъти досега..
-Е, Ема, коя е приятелката ти? И ще желае ли нещо?- о не, те флиртуваха... По дяволите...
-Тейлър Колинс! Приятно ми е, Логан... -погледнах към нея, изражението и беше секси, а гласа и... Е, той беше почти нормален, като изключим че флиртуваше с непознат?!
-Тейлър, Ема, ще седнете ли при мен? Бих искал да се опознаем по- добре... -намигна ми, което накара Тейлър да подскочи лекичко и да ме хване за ръка, за да не падне.
-Всъщност ние.... - тук бях прекъсната от Тейлър.
-.. Тъкмо това щяхме да кажем! Хайде Ем! -погледна ме казвайки "Моляяя, ще е забавно, а и е много сладък и муслулест..". Нямаше как да и откажа затова импровизирах..
-Страхотно! Вие седнете, отивам до тоалетната. -всъщност наистина ми се ходеше, но повече беше желанието да не стоя при тях.
Влязох в тоалетните и се спрях пред огледалото. Огледах се отново.. Рижава коса, грозно и дебело лице... Сини очи.. Е, поне не се бях променила за половин час. Извадих едно червило, спиралата и пудрата си и си оправих грима. Отидох до тоаметна и точно когато излизах видях нещо което ме накара да припадна....
