Отвлечена от Слави Трифонов

diskotekata

Погледнах прекрасното си тяло за последен път в огледалото. Бях облечена с къса тъмно червена рокля, чиито нюанс отличаваше бронзовия ми летен тен. С приятелките щяхме да ходим на чалготеката да се насвяткаме като за световно и трябваше да изглеждам възможно най- сексапилна.

Казвам се Долсинея. Поне така ми викаха в стриптизьорския клуб в който работех, от тогава никой друг не ме е наричал по истинското ми име.

Както и да е. Тази вечер имах само една цел - да забия секси парче и така да го омагьосам, че да си намери майстора.

Изведнъж телефона ми звънна и приятелката ми Дестини ми се изкрещя по телефона:
-Долси! Хелоууу скъпа излизай вече, от половин час съм пред вас и те гледам през прозореца как се кълчиш пред огледалото. - каза Дестини. Беше голяма нахалница понякога... Ама нали ми е баш приятелка търпя я к'во да правя....

Погледнах един последен път огромният плакат на Слави Трифонов, който обземаше половината ми стена. И целунах мястото на което все още нямаше остатъци от червило.

След това излязох от нас и влязох в ярко червения американски кадилак на Дестини.

********

След един час кючеци и гюбеци започваше взе повече и повече да ми става ясно, че няма да си намеря някой паралия тази вечер.
-Дестини, уморих се, ще дойдеш ли да пафнем по една ? - попитах Дестини, която от силния шум в чалготеката и усиленото ѝ кълчотене хич даже не ме и чу. Реших, че е загубена кауза и излезнах сама да изпуша една две цигарки.

Излязох от чалготеката и запалих една цигара. Гледах как колите минаваха по пустите пътища, като бръмчаха като мушички.
Колички като мухички, не ми се играят игрички, искам богат чичко с много парички..... - Мечтаех си.....

Беше ми толкова скучно, че започнах да пиша поезия в мозъка си. В дни като тези се чудя дали биха ме взели в Пайнера да стана и аз една звезда...

В момента, в който започнах да си мечтая как ще изглеждам като мис плеймейт или като победител в хитовото шоу "Ергенът" , едно червено ферари спря пред мен. От колата се чуваше само "Аз съм и ад и рай, господар съм и съм роб" и в момента, в който чух текста на любимата ми песен, краката ми започнаха да се подкосяват и колената спряха да ме държат.

Изтропах се на земята, а един голям набит мъж ме взе от земята натика в колата.

А на седалката до мен стоеше самият....
-С-с-с-с-сЛАВИ ТРИФОНОВ?! - изкрещях се аз.
-Тихо бейби, някой ще те чуе.- каза сексапилният му глас.
-Но, какво правиш тук? - гласът ми трепереше.
-Ще давам направо, искам да бъдеш моята лична кючекиня за един месец.......... - каза не друг, а самият Слави Трифонов. Изведнъж се замислих дали не сънувам, но това предложение беше просто твърде добро за отказване...

Майната ѝ на Дестини. Слави е още по-привлекателен на живо.

-ДА!!!! - изкрещях се аз и ферарито потегли към къщата имение дворец на Слави, а от радиото се чуваше..

"Едно ферари с цвят червен, а вътре мацка с бронзов тен"

Все едно тази песен беше писана за мен....