Отвлечена от Слави Трифонов

Комабйнеро интелигентска

Когато стигнахме в имението кралски дворец на красавецът Слави, на вратата ме посрещнаха не кои други, а самите Рачков и Зуека.
-Зуек?!!!! Рачков???!!! Какво правите тук!? - възкликнах аз във възторг.

-Ами нашият приятел Слави ни се обади по телефона и каза, че е намерил жена, която знае как да играе прочутият кючек на име "Джон Уик - 4", нямаме търпение да го видим! - каза Рачков и аз просто така си останах, та кой знае кой друг е поканил този Славчо!

Аз дори не знаех че този кючек е истински, а сега трябва да го танцувам пред любимите ми комици и господари на ефира Рачков и Зуека.

Тази вечер.

Щеше да е просто чудесно...
Ха. ха.

********
Икономът на Слави(който се казваше Алфред) ми показа из имението. След като се настаних беше време да танцувам за Слави, чувствах се много нервна, но в моментът, в който песента "Комбайнеро" на Слави Трифонов и Ку-ку бенд засвири, сякаш всичките ми тревоги се изпариха.

Сложих си розовите пендари, освободих гъстата си къдрава коса от опашката ми, и се качих на масата в трапезарията на слави.
Около мен стояха редици звезди от българския шоубизнес - Павел и Венци-Венц, Фики и Тони, Шеф Манчев, Иван Звездев и Гъмзата ме гледаха очаровани.
(Фънки също беше там, но той беше заточен в ъгъла и слушаше метъл музика на макс със слушалки...)

Погледнах към изненаданите лица на публиката за един последен път и започнах да танцувам заедно с ритъма на една от любимите ми песни на Слави.

"Тука в житата ,
удобна задна седалка имам аз
мога и легнал
да продължавам да жъна с пълна газ"

Въртях си задника като луда ненормалница и на всичките направо им паднаха ченетата, че е възможно човешкото тяло да се кълчоти толкова бързо.

Аз бях като звезда и огрявах лицата им те останаха заслепени от моят блясък.

"Няма да те питам
нанай на
искаш ли да правим нанай
на
тука във комбайна
нанай на
двана ще изпълним
плама най най"

Скоро кълчотенето ми достигна кови висоти и Нютон и Айнщайн щяха да ми завидят защото в този момент аз се кълчотех по-бързо от скоростта на светлината (300 000 километра в секунда, приблизително.)

Аз греех като слънцето.

Фики Стораро литна от вятъра който създадох като мелница.

Когато музиката спря аплодисментите бяха бурни и хората шумни от екстаз. На масата валяха салветки и евро и левове банкноти по 100 и 50.

В този момент Слави стана от стола си и се качи до мен на маста, погледна ме с големите си желаещи очи и ми прошепна в ушенцето:
-Беше страхотна, бейби, ела в палатката с краставиците тази вечер, за изненада...

Sleda produljenie....