Overheated / girlxgirl /

2.

Бяха изминали два часа и Сам вече бе с приключена татуировка. Доволен, отново се бе изпънал пред огледалото и въртеше ръката си, стягайки мускули.
"Доволен ли си?"-попитах докато забърсвам помощната маса със спирт.
Свалих ръкавиците си и изпуках врат, опъвайки ръцете си назад, което чаках да направя отдавна.
"Прибираме ли се?"-попитах го аз, докато той някак тайно се опитваше да скрие банкнота в шкафа с мастилата. Вече стотици пъти бях водила спор с приятелите си, че не желая да ми заплащат и не ги приемам за клиенти, което доведе да момент в който бях започнала да се правя че не виждам когато оставят пари.
"Нека първо минем да си вземем кафе!"-предложи въодушевено той. ДрайвКофи бе едно от нашите места. Дори не знаехме защо всеки път е нужно някой да предложи да идем, имайки предвид че отивахме по навик. За наше щастие на гишето нямаше никой. Бяха изминали два часа и Сам вече бе с приключена татуировка. Доволен, отново се бе изпънал пред огледалото и въртеше ръката си, стягайки мускули.
"Доволен ли си"-попитах, забърсвайки помощната масичка със спирт.
Свалих ръкавиците си и изпуках врат, опъвайки ръцете си назад, което чаках да направя отдавна.
"Прибираме ли се?"-попитах го аз, докато той някак тайно се опитваше да скрие банкнота в шкафа с мастилата. Вече стотици пъти бях водила спор с приятелите си, че не желая да ми плащат и не ги приемам за клиенти и бях за очната да се правя че не виждам когато оставят пари.
"Нека първо минем да си вземем кафе!"-предложи въодушевено той, вече забравил, че се сърди по повод, че не шофира той. ДрайвКофи бе едно от нашите места. Дори не знаехме защо всеки път е нужно някой да предложи да идем, имайки предвид че отивахме по навик.
За наше щастие на гишето нямаше никой. "Едно кафе с мляко, без захар."поръчах аз и се обърнах към Сам, докато потропвах с нокът по скоростния лост, чакайки го да си избере какво ще пие от табелата с менюто.
"Едно бяло фрапе с карамел, повечко захар Ии..малко канела"-поръча нещо, което не присъстваше в менюто и заваляйки всяка дума, а момчето на касата сподели същия объркан поглед като мен. Идвахме тук от години, а никога не знаех точно каква глупост ще си поръча.
"Защо по дяволите карамел с канела?"-попитах, а той вдигна рамене
"Братле, забелязал съм, че лесбийките пият такива неща.. да не поръчвате един за друг, или просто сте обърнали ролите?"-позволи си да се пошегува момчето. Никога не пропускаше шанс да ни разсмее. Относно сексуалната ми ориентация, бе се поинтересувал преди време, след като събираше смелост да ме покани да излезем няколко месеца.
След като взехме кафето ми и "бялото фрапе с карамел, много захар и ванилия" на Сам потеглихме към вкъщи. Трафикът се бе засилил след прогнозата със жълт код за силни валежи. Сам припяваше с пълно гърло една от любимите си песни, а вниманието ми бе привлечено от колата до нас. Караше я красиво момиче с руса права коса, измежду която тайно се подаваха няколко сини кичура. Бе се облегнала небрежно и сякаш леко отегчено от трафика на вратата и бавно спираше докато се приближава към светофара, току що показал червена светлина.
"Искаш ли да пробвам аз този път?"-попитах Сам, а той се усмихна в отговор достатъчно широко, че да не са ми нужни думи. Спрях колата непосредствено до нейната и зачаках да се обърне. За мое щастие това отне само няколко секунди. Прозорецът който бе от нашата страна бе затворен, за разлика от този, който бе до нея. Успях да прегледам внимателно лицето ѝ за части от секундата. Въпреки слънчевите очила можех да видя красивите ѝ очи. Ъгълчетата им бяха присвити нагоре, сякаш се усмихваше, но в същото време устата и стоеше студено неподвижна. Имаше малък чип нос, а устните ѝ бяха естествено пухкави, като горната ѝ устна почти нямаше извивка в следата, което я караше да изглежда още по-голяма. Лицето ѝ бе сериозно, слабо и някак изпито.
Кимнах ѝ в знак да свали прозореца, след като погледнах секундомерът на светофара, който отброяваше още тридесет секунди, а тя ме разбра.
Свали прозореца и отговори на кимането ми и изви устните си леко в усмивка и очакване, недоумявайки дали ще направя коментар за спадналата ѝ гума, която бях забелязала по-рано или ще се заям, което не бе нещо необичайно за шофьорите тук.
"Пет, пет, пет.." -започнах да диктувам номера си аз, а тя се засмя с глас и извади от сенника си листче и малък черен молив, след което продиктувах целия се номер, а тя внимателно го записа, облягайки листчето на кормилото си. Тя прехапа усти, все още с широка усмивка на лице.
"Нали е твоя, не неговия?"-засмя се тя, поглеждайки към Сам.
"Звънни и ще разбереш!"-отговорих ѝ, веднага след което чух клаксон зад себе си и потеглих. Колите пред мен отдавна се бяха отдалечили.
"Казах ти, че е заради колата!"-заяви Сам с доволно изражение на лицето си.
"Вие си разменяте по усмивка. Аз действам!"-отвърнах, оставяйки го без отговор