Overheated / girlxgirl /

1.

Клаксони, псувни, свирещи гуми и на косъм разминаващи се коли. Това бе атмосферата в Редууд докато крачех по Камино Авеню, запътила се към  Тату магазина, който бе единствения в града, в който продаваха мастило. Обичайно за мен се бях сетила два часа преди да започна работа, а времето напредваше бързо.
"Мразя да съм навън по това време!"-дочух от разговора на минаващото покрай мен момиче. Така добре я разбирах.
Звъненето на телефона ми прекъсна мисълта ми и автоматично го извадих от задния джоб на дънките си и вдигнах, а от другата страна чух превъзбудения глас на Сам.
"Момиче, къде си?"
"Почти пред Тату магазина, отивам да взема мастило."-информирах го докато се оглеждах. Мамка му, всяка седмица идвах до тук и винаги забравях коя е правилната пряка. -"Защо питаш, нали след два часа ни е срещата?"
"С кола ли си?"-продължи разрита той, без да отговори на въпроса ми.
"Не, пеша съм. Оставих колата пред студиото, знаеш как е с паркоместата тук."-отговорих му, вече намирайки се пред магазина.
"Ще мина да те взема, идва буря.  До десет минути съм отпред, гледай да си готова!"-изстреля той и прекъсна разговора, без да изчака съгласие от моя страна. Може би именно тази негова спонтанност бе причината да е един от най-близките ми хора. Зоуи бе практична и спокойна, винаги можеш да предвидиш следващото ѝ действие, какъв съвет ще ти даде, както и как ще реагира на това, което ѝ казваш. Можеше да се каже, че тя беше балансиращия елемент в приятелството ни. Бенджи пък бе точно обратното на спокоен. Причиняването на главоболие определено бе един от най-силно изразените му таланти. Често се замислях над това как четиримата нямаме абсолютно нищо общо. Единствените ни споделени интереси може би бяха любовта на Бенджи и Зоуи към мъжете, и любовна към жените на мен и Сам. "Абсолютно балансиран хаос"-както го описваше баща ми Том
Точно бях платила и прибирах рестото си, когато чух клаксона на Сам отпред. Абсолютно несъобразително бе спрял в средната лента, избягвайки паркирането от чист мързел и правейки движението за колите зад себе си невъзможно.
"Лек ден"-казах на касиерката, добавяйки неловка усмивка и с бърза крачка се запътих към колата му.

Второто нещо, което не бе съобразил, бе че си бе свалил тавана на колата, с която бе безкрайно горд, че е кабрио. По негови думи жените се впечатляваха от този факт.
Минах от лявата страна на колата, заставайки до него и в готовност да се кача на шофьорското място.
"Слизай, аз ще карам!" -заявих аз, а той прояви воля и поклати глава.
"Този път ще се возиш!"-усмихнато каза той, докато потупваше пасажерската седалка
"Не, не.. няма да се возя при теб!"-отвърнах, а Сам вдигна крак, прехвърляйки го от страната на пасажерската седалка и направи място за мен на шофьорската.  Не можех да се нарека страхлив човек, имайки предвид, че единствения ми страх бе към скачащи насекоми, но да се возя при Сам можеше да ме изплаши в пъти повече. Сигурна бях, че жените не припадаха по колата, а по изключително нелепия начин по който изглеждаше той в нея. О, боже, познавах го толкова добре. Когато се разминаваше с момичета свеждаше леко глава с цел да ги погледне над слънчевите си очила, после в опит за небрежна усмивка изкривяваше левия край на устните си. Разбира се, когато му се случеше да се засече със същото момиче на светофара и да са кола до кола се правеше на незаинтересован, защото го бе срам.
Не след дълго се намирахме в студиото и аз подготвях материалите, а Сам бе застанал пред огледалото, наблюдавайки татуировката си сякаш а виждаше за първи път. Представляваше странна маска, изрисувана със символи. В горната част имаше три рози, а в долната пет лалета.
"Смятам да вкараме цвят само в цветята, маската да се остане така."-реши той финално и се намести на стола.

Постепенно с времето се усещах как докато рисувам сякаш бях в безсъзнание. Мисълта ми спираше, а ръката ми се движеше сама. Един вид "медитация", както го бе определил татко Том. Може би звучеше притеснително за човека, седящ на стола, но сякаш започвах, губех съзнание и се събуждах когато приключа. Водех разговори с тях, в които говорех съвсем съсредоточено и смислено, но идея си нямах какво сме говорили щом приключим.