•°•°СТРАНИЧЕН РАЗКАЗВАЧ•°•°
Лондон.. все така шумен и претоварен град. Хиляди хора забързани тръгват на някъде. Едни на работа, други на пазар, трети на училище. В една от стаите на огромна къща разположена на центъра на града върху голямо легло с хиляди декоративни възглавници всяка от тях с различно и специално значение... спеше Анна.. спокойна и красива дори и в съня си. Една от слънчевите лъчи се промъкна през цикламените пердета и освети лицето на момичето. От това тя збръчка нос недоволно и мушна глава под бялата пухкава завивка. Точно в този момент телефонът й поставен на нощтното шкафче извибрира и миг след това започна да издава звуци. Явно алармата .
-Ъгхх.-чу се не доволен звук изпод завивките. Тя взе една от многото възглавници и покри главата си с нея, за да спре шума, но явно не подейсва ,защото секунди след това я хвърли ядосано на пода.
°•°•ГЛЕДНА ТОЧКА НА АННА°•°•
Е явно трябва да ставам..Видяло се е, че няма да спя. Ох а само да видя онези мои приятели ще ги убия! Мразя да седя на партита до толкова късно особено след като на следващият ден сме на училище. Станах бавно от леглото и в мига който босите ми крака докоснаха студения под подскочих. След като намерих пантовките си тръгнах към банята. Взех си дълъг душ, измих зъбите си и оправих косата си.
Оставаше да се облека. Взех от гардероба рокля на флорални мотиви над коляното , късо кожено яке и летни боти. Облякох се и сложих малко грим. Взех чантата си и излязох. Точно затворих вратата и се блъснах в Алекс която беше задъхана. Засмях се.
-Спокойно.. спокойно.. дишай - казах през смях.
-Добре ли съм?Спах малко повечко и...
-Идеална си. - прекъснах я и я целунах по бузата. -Хайде да слизаме. Дай ми чантата и си обуй обувките. -отново се засмях.- Ще те чакам ,побързай за да закусиш -провикнах се докато слизах по стълбите.
-Добро утро красавице. - погледнах към голямата маса в трапецарията и забелязах татко.
-Татко?! Кога се прибрахте? -втурнах се към него и го запрегръщах.
- Ами отменихме филма.. ам.. защото искахме да сме с нашите момичета..
-Татко...-присвих очи и наклоних главата си към него с онзи съмнителен поглед а той се засмя гръмко. Смехът му огласи цялата къща. Обичах го този звук.. неговия смях.-Знаеш че не можеш да ме излъжеш.. мен.. точно мен никога!
