Секс и шафран

4

На сутринта се събуди сама. Намери роклята се на леглото. Нямаше време да се притесни, че е изчезнал, защото усети аромат на пържено тесто. Усмихна се и се облече. Слезе тихо в кухнята и седна на стола, без той да я усети. Даниел пържеше филийки, само по цветния ѝ клин, тананикаше си нещо, а котарака го наблюдаваше от перваза на прозореца. След малко се обърна и се направи на стреснат, като видя Виктория.

- Ти да не се телепортира тук, въобще не съм те чул - каза, имитирайки, че си дърпа въображаемата блуза, за да плюе в пазвата си.

- Не, нямам такива способности.

- Затова пък имаш някои други много по-полезни и приятни способности - намигна ѝ той, а тя се изчерви. - Значи тайно се възхищаваш на красивия ми задник?

- Не, възхищавам се на красивия ми клин, колко готино ти седи - засмя се Виктория.

- Защото имам красив задник, иначе не би ми седял готино.

- А може би клинът ми ти го прави красив?

- Мислиш ли?

- Не - засмя се тя. - Ще изгориш филийките!

Той се обърна да извади готовата и са сложи нова.

- Надявам се, че не се сърдиш, че съм ти рушкал в хладилника - погледна я през рамо.

- Не, щом ми правиш закуска.

- Мислех всичко да е за мен - погледна я той уж учудено, - но добре, може би с една-две мога да се разделя. Не съм ти направил кафе, за да не истине, а и не знам как го пиеш.

- Спокойно, сама ще си направя. - и добави след като надникна в чашата му - Ти искаш ли още едно?

- Да, моля.

Виктория направи кафетата и изкара сладко и мед за филийките. Той допържи и седнаха да ядат. Когато се наяде отнесе чинията си до мивката и каза:
- Тези няма да ги мия, аз съм висок човек, боли ме кръста като се навеждам.

Виктория се засмя, минавайки покрай него, за да остави и своята чиния.

- Снощи не си спомням да си се оплаквал, че те боли.

Той я хвана и повдигна от земята като перце, а тя изписка. Котката се стресна и възмутено напусна стаята, но никой не ѝ обърна внимание. Даниел я положи да седне на кухненския остров и се намести между краката ѝ.

- Аз и сега няма да се оплаквам, ако е за това. - плъзна нежно, но настойчиво език между устните ѝ. - Дали острова ще ни издържи?

- Ако не, ще ми направиш нов - засмя се Виктория.

Дани плъзна ръце под роклята ѝ. Телефонът му извъня, но той не се откъсна от нея. Премести устни на ключицата ѝ и продължи да слиза надолу, когато телефонът извъня отново. Той се отлепи с нежелание от Вика и отговори на обаждането. Тя започна да разтребва, като се стараеше да не подслушва. Мъжът затвори телефона и каза без ентусиазъм:
- Ще трябва да вървя, някой друг път ще изпробваме масата.

Виктория му донесе изсушените дрехи и го изпрати до вратата, след като той се преоблече.

- Уговорката за шафрана остава, нали?

- Да - отвърна тя.

-Супер. Ще ти се обадя по-късно. Чао, партньоре! - каза Даниел и се наведе, за да я целуне, отделяйки достатъчно внимание на целувката, за да ѝ покаже, че намеренията му са сериозни.

***

всякаква прилика с реални лица е напълно случайна. написаното е плод само и единствено на развинтеното ми въображение