Tell me that you love me again

Обичам си те, Виола *the girl on the pic*

Влюби се в хаоса на града,

Срещна се с хиляди глупци като нея,

Празни хора единствено със забързано ежедневие,

Изгубила и Тя представа за света,

Всяка вечер се връща и цъка шумно на компютъра си

Продължава да пуши и друса,

Отваря и мачка поредният кен с кофеин,

Блъска на другия ден в зала и инжектира си таурин,

Вижда отражението си във всеки около нея,

Но само едно мисли,

Как да избяга от студенината си,

Как да разчупи съзнанието си

Да спре да мисли за това, което всички около нея мислят,

Да се запознае пак с Онази, която я направи топла като селска камина,

Но я е страх да се върне към дните, които сега са бъдещето ѝ,

Ако откаже да се промени и да си даде шанс с Друга.

Но все пак ще продължи да си обикаля празните улици дори вечерта.

Ще завива празните си ребра с прашната завивка,

Докато всъщност зъзне напълно сама.

*Това писание е посветено на част от мен, която се казва Виола. Това е бъдещето ми аз, което е твърде заето с това да се съсипе физически, да се пренатовари с работа и болката от самотата ѝ харесва. Обичам си я адски много*

anyways, if you look like the girl on the pic, you are allowed to rail me without asking. you already have my consent.