Tell me that you love me again

Неправилни желания

Измръзвам. Гладувам. Възбудена съм от стреса, който сама си причиних.

Сама си го избрах. Да съм сама и зарината от празните, сухи листи и тетрадки.

Нямам време да пиша, да крещя от болка с мастило.

Да чупя пръстите си по клавишите пред монитора, да се просълзявам на собствените си илюзии.

Да се четат после от бройки изгубени души като мен.

Липсва ми мъжкият допир по кожата ми. Желая го тъй силно,

Бленувам върховете на пръстите му по голият ми гръб, защото

Само покрай него ще си позволя да съм тази, която не успя

да е пред Нея.

И макар да съм с мръсна кръв, от никакъв род.

С нечисти мисли, несвяти.

Изядена жива от жестока дама, но приютена от млад мъж,

Нежен и закрилящ като ангел пазител.

Като демон, плашещ. гледаше тези около мен, който

Плъзваха притеснителни погледи по бледото ми тяло.

Изпълваха душите си с фантазии за мен, жени и мъже

но накрая заспивах аз до него.

И сега ми липсва, тоз допир негов, почти незабележим,

липсва ми в тази самотна, студенстка вечер.