Лилаво
Започваше пролетта. Цветовете на дърветата освобождаваха миризмата на прашец и вятърът го разнасяше из целия град. Морето отмиваше пясъчните кралства, които бяха вече забравени. Градът се опитваше да заслепи звездните в небесата, но те сякаш нарочно пробиваха тъмния небосвод, показвайки малката част от тяхната красота на хората. Звездите знаеха, че беше специален повод. Те подготвиха този ден да е магически, но този ден вече беше магия, защото имах годишнина най-ценният човек. С него бяхме се запознали когато бяхме четиринадесет години. След време започнахме да се опознаваме и тогава ние разбрахме, че имаме много общо. След този ден ние винаги бяхме заедно. Той желаеше да види всяко едно кътче на земята. А аз мечтаех от малка за да видя всяка красота на тази зеленосиня планета. Татко ми разправяше за Париж и неговата приятна улична музика. Будапеща, и неспирните мостове по река Дунав, Венеция, и безкрайните канали, със стотици гондоли возещи туристи от целия свят, и много други места, които не можеха да се опишат с думи. Припомнихме си за тези неща, докато вървим край красивия плаж и гледйки звездите на черния фон. Почти стигнахме до края на улицата. Усещах нещо странно, чувствах пулсът му как се увеличи и започна леко да се поти. Не знаех защо, но не ми харесваше.
- Избра ли в кой университет ще учиш?-не знаех как да реагирам. Помислих си, че може да може да замине далече и да остана сама. Само в кошмарите съм била свидетелка на това и исках да си остане там. Погледът му казваше че го убивам с всяка секунда, която не издавам и звук.
- Не още не съм избрала университет . - очаквайки отговор, но не казваше нищо и двамата бяхме напрегнати, усещахме напрежението във въздуха и тогава.
- Ти знаеш за какво мечтаем двамата. Ние го разбрахме, когато се запознахме изкахме да видим света и заедно можем да сбъднем нашата мечта. Би ли изкала да учиш археология с мене.-малко се зачудих и помисли малко, но знаех, че той беше прав. Б археологията се изследват стари, и много красиви места, които човек не бе виждал от векове и ние бихме ги видели. Не се зачудих за секунда и му казах да. Тогава си отдъхна и ме прегърна силно , усещах радостта му. Листенцата падаха на костта ми, погледна ме със своите дълбоки кафяви очи и махаше нежно цвета, усещах топлата му ръка, сякаш перце ме галеше. За миг сякаш се сети за нещо и леко се усмихма.
