Zahir's Life

Глава 1

Лежах на леглото в болницата и очаквах да докарат детето ми да го видя, докато си мислех това съпруга ми влезе.
- Зуле, любов моя.- каза Ричард докато оставяше цветята на масата и зад него влезе Макарена.
- Е най накрая го роди това дете, а?- каза Макарена докато избутва Ричард и ме прегърна.
- Да.- казах докато леко се засмях.
- Реши ли вече как ще се казва малката ни принцеса любов моя?- каза Ричард , докато сестрата влезе и ми даде детето.
- Реших...- казах докато се усмихвах. Реших, казва се Киара.
- Еееее значи на това име се спря така ли?- каза Ричард
- Да...

Седмица по късно

Дойдоха да ме приберат с малката ми принцеса, след като дойдоха  се качих и тръгнах ме към имението... Пристигнахме и се настаних вкъщи, след като приспах малкото си момиченце оставих на шкафа един златен часовник и излязох. Отидох в кухнята и видях че вече целия ни  багаж е оправен. Седнах на масата и изпратих мъжа ми да види за последно дъщеря ни. Останахме само аз и Мака.
-Благодаря, че ще се грижиш за нея- казах докато подписвах пълното пълномощно над Макарена.
- Зуле знам, че ще е трудно, но ти обещавам, че Киара ще е в добри ръце при мене, знаеш го много добре, важно е вмомента да оправите всичко с мафията и да е в безопасност малката.
След дългия разговор, който водехме Ричард дойде и се сбогува с Мака. След това отиде и ме чакаше в колата. Прегрърнах Макарена и я целунах благодарих и отново и тръгнах с мъжа ми.
Макарена отиде в стаята и гледаше Киара.
- Ще се грижа за тебе каквото и да ми коства това.- казвайки тези думи, Диего дойде, големият братовчедка на Киара от покойната сестра на Зулема, аз започнах да се грижа за него.
- Лельо, лельо това ли е малката ми братовчедка?- казвайки докато се радва и я гледа.
- Да Диего.- казах докато се усмихвах и отидох до него. Ще се грижим за нея нали?
- Да разбира се.