Zahir's Life

Глава 3

Би звънеца и излязохме веднага с Жасмин. Започна да ме развежда и да ми показва къде се намират кабинетите. След като обиколихме основните места попитах Жасмин:

-Имаме ли време да излезем да изпушим по една цигара?

-Да бе аз не знаех, че пушиш.- каза тя докато ходехме към изхода. След като излязохме запалихме по една цигара.

-Ееее от скъпото пушиш- каза засмяно докато изтърсваше цигара си.

-Ами да, просто леля ми ги взема обикновено не излизам много и тя ми взема всичко.

-Майка ти или баща ти не знаят ли че пушиш?

-Ами не... Сложно е- казах докато си поглеждах часовника от майка

-Хей хей не го мисли, айде днеска ще те изведа малко навънка искаш ли?

-Ами не бих възразила, но ще сме до късно на училище и ако искаш ела вкъщи.

-Добре, прави го.- каза Жасмин докато си хвърли фаса и влязохме в час.

Докато минаваха часовете аз и Жасмин започнахме да се опознаваме и бързо мина времето, в което вече батко беше пред училище да ме вземе. 

Качих се в колата и Жасмин след мене.

-Приятно ми е Жасмин. - каза докато се усмихваше.

-Хех и не мене, Диего се казвам.- каза батко докато тръгвахме към вкъщи. Батко нали е проблем да дойде вкъщи?

-Няма проблеми, но говори ли с Мака?

-Не.

-Добре няма проблеми.- каза докато си палеше цигата и караше. След 40 минути пристигнахме и влязохме вкъщи. Погледнах Жасмин а тя беше учудена.

-Киара какъв е този палад, в който живееш?

-Ами тази къща е на родители ми.

-Разбирам.

Влязохме в кухнята и там беше Мака, която се оправяше явно да излиза.

-Лельо, здравей- казах докато влязох и я прегърнах.

-Водиш си приятелче, а?- каза тя щастлива. Разбирам я все пак за първи път каня някой в нас.

-Да, нали не е проблем?

-Няма проблем, разбира се ама аз ще излизам с Диего имаме малко бизнес работа. Знаеш как е при нас.

-Да, да знам спокойно.

-Поръчайте си да ядете, нали имаш пари в картата?

-Да имам спокойно не се притеснявай.

-Добре айде момичета, ще се видим по-късно- каза докато излезе с Диего. Честно никога не съм разбирала какво правят тези хора, само да не е нещо лошо.

-Да отидем в моята стая?

-Добре.