Say something

Наричай ме Ли

            25.04.2014

   Мило дневниче,

Тук съм, близо до него, но той не ме вижда, не ме усеща. Те не ме пускат при него, мислят си, че ще ми навреди, но и аз не мога да съм сигурна какво ще направи след всичко, което се случи между нас. Може би не ме разбираш, май трябва да започна от самото начало на нашата история с Хари.

"  08.11.2012

- Леа, какво не ти е наред забога? Какво ти става? Вече не съм ти нужен за игричките ти ли? Или си намери друг за леглото? - Крис викаше пред всички, които се бяха събрали, за да чуят спорът между кралят и кралицата на училището.

- Какво ти пука? Може би не е доволна от малката ти пишка! - брат ми Дан се появи от някъде. Всички се разотидоха, купонът бе свършил и вече не им беше интересно на тъпаците. - Леа тръгвай си, след малко ще  се прибера. -  е поне не настоява да остана за часовете, което означава, че и той ще се прибере скоро - Аааа и Леа браво на теб. - дам имаше предвид за това, че зарязах Крис. Не му беше фен, но и аз вече не съм му фенка тъй, че не ми пука.

Отключих колата, качих се в нея и подкарах към имението. Времето беше ужасно никога не съм харесвала слънцето да блести в очите ми, може би заради това съм различна. Никога не съм харесвала да се показвам по бански докато другите момичета умират да отидат на басейн заедно с „тяхното" момче. Обичам да прекарвам всяка свободна минута с брат ми, той е моето семейство докато майка ми и баща ми са някъде на почивка и не им пука какво правят децата им, но донякъде и ние си го заслужихме. Когато бях на 12 за първи път пуших, а след това започнаха и по силните неща.

- Чарли, къде си? - той ни е нещо като баща помня го от 2 годишна. Може би помня него, а не „баща" ми, защото той беше до мен когато имах нужда.

- Ли, защо не си на училище? Знаеш, че няма да завършиш, ако не ходиш нали? - забога той знае, че ще завърша все пак милото ми майче няма да остави дъщеря й да повтаря. 

- Всички знаем, че ще завърша? - повдигнах вежди и му намигнах. - Какво правиш? За мен е нали? - в кухнята имаше бира, чипс и други неща, но те не ме интересуваха. Имаше бира! 

- Днес сме петък и брат ти и приятелите му се събират, но ти няма как да знаеш понеже винаги те няма вкъщи. - усмихна ми се мазно, работи за мен, по-точно за родителите ми, но на кого му пука, а ми се смее насреща. Затова го обичам.

- Добрем. Днес и аз ще присъствам на партито. - оповестих го. Погледна ме всякаш съм паднала от Марс.

- Ти ще си си вкъщи довечера? - повдигна вежди - Скъса с Крис нали? - тоя знае всичко майката му.

- Да.

- Йес бе. - тръгна да ми дава пет. Лол само аз ли си мислех, че всички го харесват.

- Ъмм... Аз отивам да си почивам. Повикай ме когато другите дойдат? - последното прозвуча като въпрос, но той си ме знае и затова просто ми кимна.

       след 7 часа

- Ли, ставай! 

- Майка ти, Дани! - тръгнах да ставам.

- Хаха и твоята Ли. - забавно е, все пак имаме една и съща майка.

Оправих се и слязох долу. Майко мили приятеите на брат ми са секси. Ще е забавно, много забавно.

- Здравейте хора! - не, че не ме бяха забелязали, но все пак трябваше да ги поздравя от уважение, каквото понякога ми липсва.

- Така това са Найл, Лиъм, Луи и Хари. - брат ми взе всичко в свои ръце - Момчета това е Леа.

- Дам, можеще и сама да се представя, но както и да е. Някой иска ли нещо за пиене? - всички искаха - Амм, а кой ще ми помогне? - нямаше как да нося всичко.

- Аз ще дойда. - Хари изяви желание. 

Тръгнахме към кухнята. Мразя тишината затова я разчупих.

- Е Хари с какво си в гимназията?

- В спортната паралелка, ами ти Леа?

- Наричай ме Ли! - мразя да ме наричат Леа, но доста често го използват. - В музикалната съм. "

Време е за сън дневниче. Знай, че вече те обичам.

                                                                                                                                                      Вечно твоя:  Леа