Драконов пламък книга 2

Глава 1

Глава 1 Денъкс

За пореден път гледам как половинката ми умира пред очите ми и отново съм безпомощен да направя каквото и да било. Дузина души са струпани около леглото на Харпър Бойд. Човешката жена е в кома от дванадесет луни. Тя диша сама и когато поднесем вода към устните й, тя я пие. Но не е яла от дванадесет дни. Тялото й чезне пред очите ни и никой от нас не може да направи нищо, за да спре това.

– Напълно съм без идеи - казва лечителят на хора София Менендес с разочаровано изражение на лицето. – Виола, някакви мисли?

Виола Луис, човешката половинка на Аракс и Никс, поклаща безпомощно глава.

– Нямам нищо. - Тя се обръща към Вулрукс. – Разкажи ни отново какво се случи с Рорикс. Как той излезе от комата?

– Ситуациите не си приличат. - Говоря за първи път и гласът ми е груб.

Първородният вдига поглед изненадан за моето прекъсване. Твърде късно осъзнавам, че никой не знае защо съм привлечен до леглото на тази човешка жена. Никой не знае, че Харпър Бойд е моята половинка. С изключение на Вулрукс, Третородният на Зоран. Той изпитва същия сложен набор от емоции като мен. Вулрукс е лечител, който не успя да спаси своята половинка. Аз съм войник, който не можа да я защити. Нашият срам е гравиран дълбоко в душите ни и никога не сме говорили за събитията, довели до нашето изгнание.

– Рорикс беше в буден транс - продължавам. – Той не говореше и не изглеждаше, че ни разпознава, но въпреки това ядеше и пиеше вода. - Поемам си дълбоко въздух. – Тази човешка жена е крехка. Тя не е драйкон. Не й остава дълго време живот.

Виола Луис има потресена физиономия при моите думи. Раяна Диксън, тъмнокосата човешка жена, се изправя, очите й блестят от гняв.

– Харпър не е крехка - казва ми тя ядосано. – Тя не е безпомощна, както и ние. Ако има начин да я спасим, ще го намерим.

Никс прегърна половинката си и ме изгледа раздразнено.

– Дори и крадците по улиците на Виса се учат на такт - захапва ме той. – Жалко, че Зоракените не са научени на обноски.

Не. Вместо това сме научени да убиваме. Взирам се отново в Никс, отказвайки да отстъпя. Крадецът никога не е губил половинката си. Кой е той, че да ми говори за такт? Преживял ли е болката да гледа как две от половинките му умират? Чувствал ли се е някога толкова безпомощен, колкото аз в този момент? Прокълнат съм от животите, които отнех, и тъканта на душата ми лежи на парчета. Сигурно за това съдбата ми се подиграва така.