Скъпи Дойонг ,
Надявам се да си по-добре. Искам да знаеш , че няма ден без , който да не мисля за теб. Доктора казва да бъда търпелив, но не мога. Докато седя до болничното ти легло си мисля за моментите , които споделяхме и ни направиха това , което бяхме.
Искам ми се да си спомняш за деня , в който разбрахме , че приятелството ни ще се превърне в нещо повече.
Беше един дъждовен следобед и стояхме в библиотеката. Единственият шум беше от капките , които падаха по прозореца. А ние седяхме един срещу друг заобиколени от книги и меката светлина на лампите.
Помниш ли го Дойонг? Ти четеше една книга на Колийн Хувър, а аз те поглеждах от време на време. Изглеждаше толкова красив в този момент. Тогава разбрах , че изпитвам нещо повече към теб.
Беше ме срам да кажа за чувствата ми към теб. Ти ме погледна в очите и като , че ли го усети.
От неуспешната ни първа среща , до първата ни целувка и мечтите за утрото , което ни очакваше. Всеки ден преодолявахме нови предизвикателства, докато любовта ни ставаше по-силна с всеки споделен миг.
Искам да знаеш , че връзката ни не беше перфектна. Имахме си нашите караници и неразбирателства. Но в тези моменти нашата любов ставаше по-силна. Научихме се да си помагаме в тези тежки моменти.
Искам да знаеш , че съм до теб. Вярвам , че ще преодолеем този период заедно. Ще бъда търпелив с теб Дойонг колкото се налага.
Твой ,
Тейонг
YOU ARE READING
Lost in Letters
Fanfiction➪ doyoung + taeyong [ dotae ] В забързаните коридори на болницата И Тейонг пише писма до любимия си , който губи спомените си с надежда да си припомни за тяхната любов. #1 в nct -01. 06. 2024г.
