Скъпи Дойонг,
Надявам се вече да си спомняш нещо от нашата любов. Макар и да са минали четири седмици от инцидента , ти с бавни стъпки започваш да си спомняш нещата.
Днес ти пиша за едно предизвикателство, което заедно издържахме. Помниш ли онзи път , когато решихме да пътуваме само ние двамата без никаква дестинация?
Беше през лятото. Взехме храна , вода , карта и дискове с различна музика. Така тръгнахме към едно пътешествие.
Докато пътувахме споделяхме идеи , мечти и мисли. Пътят към неизвестното ни сближи повече.
Докато пътувахме колата ни се развали. Паниката ни заля , като се усетихме , че сме далеч и без мобилни устройства.
В онзи миг лесно можехме да се отдадем на страха. Но вместо това се доверихме на един на друг. Смеехме се на случващото се и си представяхме какво може да ни се случи.
Минаха часове, а с тях и надеждата си отиваше. Но се появи една жена и ни помогна. С нейна помощ колата отново потегли и се отправихме към дома.
Сещайки се за онзи ден си спомням как нашата любов ни помогна да преодолеем това. Макар и сега да се борим с друго , вярвам ,че отново ще се справим.
Знай , че съм до теб във всеки миг. Заедно ще подредим този пъзел.
Твой ,
Тейонг
YOU ARE READING
Lost in Letters
Fanfiction➪ doyoung + taeyong [ dotae ] В забързаните коридори на болницата И Тейонг пише писма до любимия си , който губи спомените си с надежда да си припомни за тяхната любов. #1 в nct -01. 06. 2024г.
