В душата ми е тъмно, зловещо.
Взирам се в мрака, но търся небето.
В старите спомени ровя се, всеки момент.
Забравям да дишам, понякога - не.
Чудя се има ли как времето да спре да върви.
И да тръгне назад, да гледам отстрани.
Как бързо минават картини житейски,
късчета минало, копнеж и надежди.
Времето спряло е само в човешкия спомен,
отпечатък от нас, от другите и там си седи.
И питам се може ли в този свят огромен
да те срещна случайно - ти ми кажи?
