New life

Видяхме Далас в Далас!

Вече почти си бяхме оправили багажа.Тогава Аш се сети за приятелката ни-Вайълет.Трябваше да й кажем ,че заминаваме.Тя наистина щеше да се зарадва,но и да се ядоса,защото тя обожаваше jack and jack.Тя живееше наблизо и затова отидохме до тях пеша.Вратата ни отвори сестра й.

-Хей.Вал ли търсите?-попита тя.

-Ами да,имаме да и кажем нещо много важно.-каза Аш.

Тя ни пусна вътре и каза,че Вал е в стаята си.Отидохме до стаята й и влязохме вътре.Тя все още спеше.Реших да я събудя по най-хубавия начин-засилих се и скочих върху нея.

-Ох...-промърмори тя и отвори очи.

-Добро утро!!!-извиках в ухото й.

-Добро утро?!Какво му е доброто?Колко е часа?9:30 ,а не спя.Хич не е добро!

-Стига си мрънкала,ставай да ти разказваме,че скоро няма да се видим. -каза Аш.

-Чакай,какво?!Няма да се видим ли?Вярно,че сме в лятна ваканция,ама ние живеем почти една до друга?-почти извика Вайълет.

-Така е,но ... ние отиваме на турне с Jack and Jack!-усмихнах се.

-Моля?!-учуди се тя.-Толкова сте...гадни!Как може да не ме вземете с вас?!

-Ами няма как,защото те ни поканиха,заради кавърите ни.-каза Аш.

Вал направи една нацупена физиономия.

-Много ще ми липсвате.-каза тя все още начумерена.

-И ти на нас.Ще ти пращаме снимки.-я успокоих аз.

Тя присви очи и каза:

-Не,аз искам подарък!-засмя се.

С Аш завъртяхме очи и кимнахме.

Говорихме още малко,тя ни изпрати и ние се прибрахме.

-Сложи ли си банския?-попита Аш.

-Да разбира се.А ти взе ли билетите?

-Ами......,чакай да ги намеря.-отвърна тя.

-Ох,Аш!!!Да не си ги запиляла някъде.

-Не тук са,открих ги!

Изръкоплясках и се опитах да изкарам трите си огромни куфара в коридора.След десет минути и след блъскането по вратата в опит да изкарам куфарите те бяха в коридора , както и вратата на стаята ми.Аш направи същото,но за малко да падне по стълбите.След всички премеждия се качихме в колата и тръгнахме за летището.С нас бяха и родителите и братята ни.Аш постоянно прегръщаше Дилън,а аз се боричках със Спенсър.Нямах и най-малка представа как се побрахме в една кола.

Когато пристигнахме на летището видяхме две момчета,които държаха табелки , на които пишеше "Шейли" и "Ашли".Разбира се едва тръгнахме на там,защото не можех да отделя Аш от Дилън.Не спираше да го прегръща.Накрая той и каза,че трябва да тръгваме и тя дойде с мен.

-Най-накрая се отдели.-въздъхнах.

-Той ще ми липсва много.-тя се натъжи.-Но ще му звъня всеки ден.-и пак се усмихна.

-Ашли и Шейли?-казаха момчетата.

-Ние сме!-засмях се.

И да,това бяха Джак и Джак.Джак Гилински държеше табелата с името на Аш,а Джак Джонсън-с моето.Толкова се зарадвах като видях Джонсън с моята табелка,че пуснах куфарите си и скочих в него.Той ме хвана и се усмихна.Ашли прегърна първо Гилински,защото аз все още седях в Джонсън,а след това прегърна Джонсън, а аз Гилински.

Когато пристигнахме в Далас,те ни заведоха в къщата им.Когато влязохме там имаше поне още 4 момчета.Аш се спря пред вратата и ги гледаше вцепенена,как се замерят с храна.Аз разпознах всеки един от тях-Хейс,Наш,Шон иии Камерън Далас.Това си е странно-да видиш Далас в Далас!

Когато се запознахме с всички Наш ни попита:

-Как мина пътуването?

-Добре.С Джонсън гледахме "Замръзналото кралство",а Ашли и Гилински си говереха нещо.-обясних.

-Значи си седяла до Джонсън,а Ашли до Гилински?-попита Шон.

-Да.

-Има ли басейн наоколо?-попита Аш.

Веднага разбрах идеята й.Явно освен от брат си ,не можеше да се отдели и от басейна.

-Да има,на 10 минути от тук.-отговори Шон.

-Супер!-казах аз и точно в този момент телефона ми звънна с песента на Jack and Jack - Wild life.Изчервих се и вдигнах.Беше брат ми.

-Хей, пристигнахте ли?-попита той.

-Да разбира се.

-Как е времето там,тук вали пороен дъжд.

-Амиии....тук е само облачно.

-Добре аз ще затварям...,а между другото Аш чу ли се с Дилън?

-Какво "чу ли се"?Те говореха 30 минути само за пътя.

-Хах добре хайде чао.

Затворих телефона и се върнах при останалите.

                                                               ******

- Стоях си в стаята ,докато Аш не каза,че отива на басейн.Треньорът й и пратил тренировката.Аз се чудех какво да правя и затова отидох в кухнята да ям.Очевидно и намеренията на Джонсън са били същите,защото и той беше там.

-Хей,гладна ли си?-попита ме той.

-Ами ,да много ясно.-му отговорих,а той се засмя.

-Искаш ли да направим пица

-Аз не мога да готвя.-засмях се.

-Аз също!-и той се засмя.

-Да поръчаме?

-Съгласна.-кимнах.