Hard love

7

Пролетта чукаше на вратата! Някои хора са навън с децата си, други отиваха на работа, трети си почиваха, а нашите герои отново бяха в леглото сгушени. Феликс беше толкова щастлив от факта, че има човек до себе си, който го подкрепя във всичко!!!
Но винаги ще има нещо което ще развали всичко.......

Г.Т Феликс
Хюнджин все още спи и ще се възползвам от факта. Станах, облякох се, измих си зъбите и тръгнах към болницата.
Докато отивах на там гледах хората и се чудех как може да имат такъв хубав живот, без пречки, без нищо! Неусетно стигнах пред болницата и влязох вътре. Качих се на четвъртия етаж с асансьора и отидох пред кабинета като почуках на вратата. Лекарят отвори и влязох вътре като седнах на столче пред неговото бюро.

-Здравейте, докторе!
-Добър ден, Феликс! Радвам се, че дойде на време!
-Не обичам да закъснявам! Може ли да ми кажете на кое се дължи постоянното главоболие, забравяне на спомени и честото чувство на умора?
-Да, за това исках да поговорим!-докторът ми подаде изследванията и не мога да повярвам на очите си!
-Съжалявам Феликс, ще направим всичко по силите си за да можеш да живееш както си поискаш!-просто стоях и гледах листа, докато докторът ми говореше-Ще правим ли операция или ще се опиташ да се бориш без?
-Ще направим операцията!
-Добре, ела след 2 седмици за да извършим операцията!-доктора стана и излезе от кабинета!

Прибрах се вкъщи и заварих Хюнджин в кухнята. О боже как ще му кажа какво се случва! Хвърлих листите на дивана в хола и отидох при него!

-Любов, къде беше толкова рано?
-Навън да се разходя.
-Защо не ме събуди, да дойда с теб?
-Спеше много сладко и не исках да те събудя!

След разговорът ни седнахме да ядем без да обелим и думичка. Веднага щом се наядохме се качих в нашата стая и легнах за да си почина, веднага след мен влезе и Хюнджин. Легна до мен и ме прегърна. Неусетно съм заспал.

Събудих се, но Хюнджин не беше до мен и в този момент се сетих, че листите ги оставих в хола.....

Слязох и отидох веднага в хола! Хюнджин държеше изследванията обърнат с гръб към мен, какво да правя сега? Той се обърна и видях, че очите му са насълзени

-Защо не ми каза? От кога? Как?
-Не знаех как....
-Защо не ми каза това важно нещо Феликс? Защо не ми каза, че имаш тумор?Защо Феликс, защо? Мамка му...
-Любов, ще се оправя и ще бъдем заедно!
-Нямаш друг избор освен да се излекуваш така или иначе.....
-Извинявай, не си избирам аз съдбата..
-Ще ти правят ли операция?
-Да, но не се знае със сигурност дали ще бъде успешна...Трябва да отида след 2 седмици!
-Трябва да бъде....Аз ще те заведа!

................................................................
Еми хора пак не ми харесва!
И искате ли пак да ви разочаровам......

Искам да сложа край и на тази история, защото си мислех че ще стане нещо от нея, но абсолютно нищо не става....Следващата глава ще е краят на тази история.....

НОООООООО

Съм започнала нова книга, която е много по-дълга, много по-интересна и няма да има тъжен край....