One last I love you

Глава 3: Какъв цвят са очите ѝ?

Бях посетила баба ми. Ходех всеки ден, особено след смъртта на дядо. Просто трябваше да съм до нея в тези моменти, не исках да остава сама. Но както споменах - тази година е доста натоварваща. За това бях взела учебниците си с мен. Учехме заедно.
Поглеждам телефона за да видя колко е часът. 20:47. Почти беше време майка ми да дойде да ме вземе.
    Доста добре учех с баба. Не защото ми обяснява материала, а защото ме слуша. Това ми помага да се концентрирам и да мисля повече.
Утре е първият ден от ваканцията ми. За това гледам да напиша възможно най-много домашни и задачи, за да нямам през почивката.
Прочитайки последните няколко изречения от урока ми по Биология, чувам нотификация от телефона ми. Не отмествам поглед. След това чух още едно, две и накрая три звука от нотификация. Погледнах телефона си и беше Адриана.
,, Излезе ми спешна работа."
,,Утре трябва да пътувам"
,,Съжалявам"
,,Ще излезем следващия път, обещавам"

Отговарям с ,,Да няма проблем, ще излезем"
Не мога на първия ден от ваканцията да си седя у нас. Ще бъде скучно. Звъня на Елинор. Другата ми доста добра приятелка. С нея се познаваме от деца. Бяхме в един клас до преди 2 години, но сега тя се премести да учи в друг град. Но това не ни пречи да се виждаме, тъй като тя си идва два пъти в седмицата.
- Ало - отговаря Елинор
- Хей, искаш ли утре да излезем? - питам, държейки и подмятайки химикала си
- С удоволствие, но няма как. Имам да оправям доста багаж в общежитието и сигурно няма да се прибера на време. Хайде да го отменим за друг ден, става ли? - отговаря ми тя и усещам нотка на съжаление в гласа ѝ. Разбирам я. Да оправяш багаж всяка седмица и да се местиш тук-там не е лесна задача. Трябваше да се сетя, че първият ѝ ден от ваканцията ще е зает именно с оправяне на общежитието и багаж.
- О да, разбира се - отговарям - Хайде чао
- Чаооо - казва с усмивка. Винаги мога да разбера кога се усмихва, дори през телефона

Ами сега явно ще трябва да си седя у нас. Това може и да не е много зле. Ще си пусна филм, ще хапна нещо нездравословно и ще седя по пижама.
Като се замисля май ще питам още няколко човека. С това напрежение и задачи в училище не съм излизала навън от доста време. Пиша на още няколко приятели, но всички са заети. Някои са на почивка, някои вече имат планове. Как така всичките ми приятели са заети точно в един ден? Толкова е нереално, че чак ми става смешно. Решавам да пиша на едно момиче, с което не говоря много - Калина. Поздравяваме се, излизали сме веднъж, два пъти и това е. Тренирали сме един и същи спорт, но само това е общото ни. Аз тренирах само 4-5 години, тя продължава. Сега тренирам волейбол. Обожавам този спорт, макар и още да не ме бива. Започнах да тренирам началото на осми клас, а сега съм девети.
С Калина сме в съседни класове. Аз изучавам Биология и Химия, а тя - История и Български. Не знам как някой записва история, като паралелка, при условие, че е най-кошмарният предмет. Но може би това е само моето мнение.
Решавам да ѝ пиша да излезем. Не знам дали се надявам на отговор или искам да си остана у нас. За това просто разсейвам ума си със следващия урок по Биология.
След известно време, Калина отговаря. Пише в кратко разяснение, че и тя е заета. Изпъшквам раздразнено, но приемам факта. Мисля си за сладоледа с вкус на шоколад и ягода, който ще изям и настроението ми се подобрява. Една част от мен искаше обаче да изляза навън, да се поразходя. Жалко, че това няма да се случи утре. Но и деня след това е ден. И всеки следващ. Така, че не се притеснявам толкова.