- Какво ще правиш утре вечер? - попитах Адриана, с която седяхме в поредния адски скучен час. Априлската ваканция започваше от утре, а това наистина ме караше да се чувствам щастлива. Тази година наистина се оказа трудна. Предметите и задачите са доста натоварващи. За това всяка ваканция трябва да си почиваме максимално добре.
Адриана ми беше приятелка от както се помня. Имало е периоди, в които сме оставали без контакт. Не сме поддържали никаква връзка. Но това е останало в миналото, защото отново сме в един клас.
Нека обясня - Заедно бяхме в детска градина, а след това и първите три години от училище. След това аз смених училището и приятелството ни беше малко трудно. Нека кажем, че просто пораснахме и се раздалечихме една от друга. Но съдбата си знае работата. Няколко години по-късно сме пак в един клас. А отношенията ни се възвърнаха по старому - сякаш никога не са прекъсвани.
- Нямам планове - отговори Адриана, облегнала се на ръцете си. Кафявата ѝ дълга коса беше закрила половината ѝ лице и се виждаше само окото ѝ, което беше затворено, тъй като се опитваше да поспи.
- Вече имаш - заявих, сдържайки смеха си, за да не види учителят. Не случайно сме седнали отзад. Там едва се виждаме. Но за жалост със сигурност се чуваме.
- В 7 те чакам - каза Адриана, вече сънувайки вторият си сън. Изведнъж звънецът се чува и Адриана изпъшква, сякаш някой е пробил рана в сърцето ѝ - Пак не можах да се наспя - заяви издразнено
- Звучи като твой проблем - казвам през смях
- Млъквай - приключва разговора, също през смях, докато оправя раницата си.
ESTÁS LEYENDO
One last I love you
RomanceДве момичета се познават от доста време, но един ден те просто се виждат по различен начин. Дали това може да се обясни по научен начин? Или просто се нарича...,,любов" Тяхната любов беше най-чистата и истинска, която и двете са преживявали. Тяхнот...
