Зад всеки мит и легенда има зрънце истина...
Преди седем хилядолетия мистериозни и безсмъртни извънземни кацат на планетата Земя в търсене на друг живот из необятната вселена, като създават хибриден вид между себе си и новооткритите човешки същества...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Пет дни след Съглашението
Събуди ме плачът на Надежда. Надигнах натежалите си клепачи и с усилие се надигнах на лакти към нея, но Олафер вече се бе надвесил над нейната кошара, за да я вдигне и изнесе от спалнята. Той беше буден отдавна и ми нареди по връзката ни да затварям обратно очи. Чух през стената как мама се присъединява към него и я двамата я поставят върху масата за повиване, за да ѝ сменят памперса, като съпругът ми прошепна едвам доловимо, че съм се събудила.
- Върви я приспи обратно, рано е още – заръча му майка ми тихо, като взе в ръцете си продължаващата да плаче Надежда. – Аз ще нахраня бебето и ще го изведа на разходка. Днес времето е прекрасно.
Обърнах се по гръб и се проснах с дълбока въздишка. Разтърках слепоочията си, но черните петна не си отиваха. Ефектът от хапчетата отминаваше, щом сънят ми се бе прекъснал.
- Добро утро – Олафер се вмъкна при мен на леглото, притегляйки ме към себе си. Разбра, че го бях подслушала. Междувременно реването на дъщеря на заден фон ни секна заради шишето с мляко. – Опитай се да се полежиш. Трябват ти повече сили за следобеда, скъпа. Сигурна ли си за срещата?
Този въпрос го повтаряше често напоследък, защото бе притеснен за мен. Всички бяха.
- Да – унило затвърдих за пореден път позицията си. – По-добре съм.
Той ме целуна по челото и останахме прегърнати за кратко, преди да ме остави в спалнята.
Наистина последните две седмици бях по-добре, благодарение на хапчетата от Анубис. Те бяха единственото нещо, което ме приспиваше за седем часа плътно без кошмари и пречеше на мозъка ми да синтезира страховете ми, като блокираше ужасяващите ми мисли.
Дъщеря ми се роди преди три месеца – малко след като навърших тридесетия си рожден ден. Това трябваше да са най-щастливите месеци през живота ми, но се оказаха най-тежките. Развих следродилна депресия.
