Просто Бианка

Глава Първа

Всички знаем странното чувство в деня на първия учебен ден. Но чувството става още по-различно и неприятно, когато си нова ученичка в напълно ново училище и не познаваш абсолютно никого.
Е, аз определено се чувствах ужасно в този ден. Единствено дъждовното и мрачно време ме успокояваха, донякъде..
Нека започна от самото начало. Аз съм Бианка Ривърс - едно шестнадесет годишно момиче от Ню Йорк. Е, бях допреди седмица. Родителите ми не се разбираха добре, тъй като татко изгуби работата си и сметките започнаха да се трупат. Двамата с майка ми не спираха да се карат и един ден просто не издържах повече и избягах от вкъщи. Те се стреснаха и вероятно постъпката ми ги накара да се осъзнаят, че ако продължават така, може да направя подобна глупост отново. Двамата решиха, че е време да се преместим и татко да си намери нова, по-хубава работа. Така се озовах тук- в Лондон. Нашите продадоха старата ни къща и купиха нова, но забравиха, че аз не мога да си ,,купя,, така лесно нови приятели. Най-добрата ми приятелка не го прие добре и просто не прие мисълта, че ще живеем на толкова километри една от друга и реши, че ще е най-добре всяка да поеме по пътя си и да намери нови приятели. Беше ѝ лесно да го каже- тя беше толкова общителна и отворена, колкото аз бях срамежлива и затворена- тоест много. На моменти чак се чудя как двете бяхме най-добри приятелки и какво е виждала в мен, но всичко това е вече минало. Загърбих целия си живот и го оставих в Ню Йорк. Сега е време да започна начисто- нови приятели, нови преживявания, нови места и хора- напълно нов живот.
Нека се върнем на първия учебен ден. Беше мрачно, дъждовно и влажно- не бях свикнала с това време, но всъщност осъзнах,че то беше любимото ми. Помня този ден толкова ясно. Едва седмица след като се нанесохме трябваше да тръгна на училище- колко прекрасно! Сутринта станах, облякох се и тръгнах. Когато стигнах, видях, че училището е огромно и не знаех как ще се добера до класната стая. Започнах да се разхождам из двора, лутайки се като малко изгубено кученце и тогава го видях! Най-прекрасното момче на света- беше къдрав, с тъмно кестенява коса и зелени очи- най-неустоимата гледка, която бях виждала някога през живота си. Той се усмихна и се запъти към мен. Сърцето ми започна да бие лудо. Не ми се беше случвало досега и това ме плашеше. За първи път усетих нещо към момче и то към такова, което бях видяла едва преди минути.
Той бавно се приближи и ме погледна право в очите:
- Нова ли си ? - Господи, имаше прекрасен глас!
- Ъмм, да.. - промърморих под носа си. Минута мълчание, в която започнах да играя с колието си - сребърна луна от пра-баба ми.
- Май не си по разговорите - той се подсмихна - а зъбите му бяха съвършено бели и перфектни.
- Ъмм,да.. - отново казах и погледнах към земята.
- Така и не каза какво е името ти.
- О, съжелявам! Бианка, приятно ми е. - събрах смелост и казах нещо повече от „Ъмм,да.."
- Бианка значи.. Аз съм Кайл, удоволствието е мое. - вишневият суитчър и тесните надрани дънки заедно с белите кецове не подсказваха за обноските му. По-скоро напомняха на скейтър, обичащ да рисува графити, знам ли. - Искаш ли да те разведа?
- Ъмм, да, може.. - отново промърморих, но вътрешно ликувах и се чувствах най-голямата късметлийка на света.