Impossible (Liam Payne Bulgarian Fanfiction)

Запознанството

*Преди шест години*

Беше първият учебен ден. Ашли бе много развълнувана. Беше първата й година в гимназията.

В началото на лятото на баща й му предложиха работа в Ню Йорк и им се наложи да се преместят. Така в средата на месец Юни от дъждовния и мрачен Лондон, те излетяха за сравнително слънчевия Ню Йорк, за едно ново начало.

Беше 6:30 сутринта, когато алармата на Ашли звънна. Беше си оставила телефона в другия край на стаята, за да е сигурна, че ще се измъкне от леглото тази сутрин. Влезе в банята, взе си един ободряващ душ, изми си зъбите и лицето и излезе. Изсуши се и започна да си избира тоалет. След около 10 минути прекарани в чудене беше готова. Облече си черна прилепнала пола, а нагоре сложи бяла блуза с паднали рамена. Беше време за гримът и прическата. Накъдри косата си и започна с грима. Реши да е нещо ненатрапчиво, затова заложи на лек опушен грим, спирала и гланц.  Излезе от стаята си и отиде в кухнята. Беше 8 часа и родителите и закусваха. Тя ги поздрави, взе си една ябълка от плота и седна при тях. Сипа си портокалов сок и се заслуша в разговора им. Говореха за нещо, което не можа да хване вниманието й, затова се върна отново в стаята си, за да вземе телефона си, когато видя че е време да тръгва. Обу белите си еспадрили, взе чантата си и мина през кухнята, за да си вземе довиждане с родителите си. Те си говориха, че времето няма да е много хубаво, затова облече черното си кожено яке. Беше се постарала много за вида си и лошото време и стреса нямаше да развалят доброто и настроението.  Училището и беше сравнително близо, затова предпочете да върви до там. През целия път се притесняваше. Представяше си различни сценарии, за това как биха протекли нещата, но никога не би била подготвена, за това което я очакваше.
Когато пристигна, влезе в двора уверено и с високо вдигната глава, и се запъти към входа на сградата. На двора едно момче и се наби на очи. Беше наистина красив. Имаше перфектната височина, красиви шоколадови очи и кестенява коса. Минавайки по коридорите беше разсеяна, мислите и бяха другъде. Наистина и бе влязъл под кожата. След като намери стаята си влезе и седна най - отзад. Нямаше много хора. Поне не бе единствената нова. За всички това беше първата година и ново начало. Стаята постепенно започна да се пълни. Последният човек, който влезе в нея наистина я изненада. Това беше момчето от двора. Той седна на един от първите чинове в другия край на стаята. Преподавателите влизаха един след друг и казваха изискванията си за новата година, но Ашли не обръщаше много внимание. В главата й се въртяха само мисли за него.