Царство Аврезия

Глава 5-Филип

На сутринта Филип се събуди рано, отиде в кухнята да направи закуска на Фрея. Той се качи до стаята й.
-Фрея взлизам! -каза той .Тя още спеше , той остави подноса с вкусната закуска и легна до нея .Филип я беше зяпнал и размести кичура , който му пречеше да я гледа. Тя се събуди.
-Какво правиш ?-бутна го от леглото. -Первезник , гледаше ли ме .- и видя закуската. -За мен ли е ?Много мило.
-Ам няма нищо. Може ли да ми кажеше какво стана вчера .
-С три думи, Мордекай е жив. Не ме питай как и защо . -в ума и се появиха картини от снощи. -Вечерта на пълнолуние ще изпия елексира .-каза тя без да се замисли.
-Добре -каза гатегорично Филип.
Фрея мълчаливо си ядеше закуската , докато Филип излезе от стаята без да казва нищо. Той се разходи до мълчаливото езеро, казваше се така защото нито птички, нито риби се чуваха или виждаха. Той се съблече и се гмурна в дълбоките води.
Странна фигура се бе появила на езерото , Филип не я видя , защото беше съсредотучен върху хладката вода. Тази фигура взе дрехите на момчето и избяга.
Като се върна от убодряващите вълни на езерото Филип гол и мокър си търсеше дрехите. Зад храстите сянка на човек направи на голия момък впечатление . Той хвана за коси красиво момиче облечено с неговите дрехи , то изпищя.
-Хей , полека момко, търсиш си боя !- изруга тя .
-Мисля , че си с моите дрехи, пикло! -обидата му не засегната момичето.
-Езика ти е груб , царски ,,питореск"(на фр. означава живописен, но в нейния род означава келеш).Казвам се Аделайн , аз съм пазителка на това езеро. Нямах дрехи и видях твоите. -каза тя толкова сладко, че Филип се размекна.
-Ще ми върнеш дрехите , защото ми е студено малка.... -той млъкна , защото не искаше да се заяжда с нея повече. Тя се расаблече , имаше хубаво изваяно дупе и гърди. -Отиваме в замъка да се облечеш .
- Благодаря , че ми е доста студено. -той я взе на ръце и тръгнаха .

-Коя е тази? -каза ревниво Фрея. -Веднага да я разкараш, че...
-Дай ми дрехи за Аделайн. Студено и е .-той въобще не й обърна внмание.
-Сам й дай нещо това е твоя отговорност сега. -каза тя и си тръгна.

-Не й обръщай внимание винаги е такава. Това е твоята стая там в скрина имаш дрехи , ако имаш въпроси аз съм човека с отговорите.
-Мерси за всичко.

Стана вечер луната по кръгла от всякога се извиси над небето. Фрея беше.....
-------------------------
Снимка: Аделайн.