Царство Аврезия

Глава 7-Аделайн

На сутринта всички бодри освен Филип , той беше кисел. Когато Аделайн се събуди веднага започна да търси Филип, защото през ноща сънува кошмар. Обиколи замъка , отиде в градината и под една върба стоеше той .Аделайн се втурна.

- О Филип , колко време те търсех .-прегърна го доверчиво. -Сънувах кошмар .-тя още по силно гушкаше момчето, а той си промени гримасата и отговори на прегръдката с прегрътка.
-Кажи ми какво сънува! -каза той притеснен.
-Фрея... -на него му се появиха в главата шумове от пъшканията на Фрея. -Беше на един хълм и имаше момче и после тя крещеше, след време всичко утихна и Фрея беше като чудовище и...
-Престани , аз съм тук. - той я прегърна и очите му се навлажниха, но Аделайн не разбра.
-Какво правите тук , вие двамата? -Фрея ги гледаше завистливо, но с подла усмивка. -Хайде да закусваме , Кайл ни чака.

Влязоха вътре.
-Аз ще сложа храната на масата. -предложи Аделайн и тръгна.
Фрея одръпна Филип настрани.
-Какво правихте под върбата, целуна ли я видях прегръдки , но може нещо... -той я прекъсна.
-Нещо май те интересува моя живот, а питам ли те какво правиш с Кайл .-гледаше я отвратен.
-Как разбра за нас ?
-Чувахте се из целия замък , бях под липата , но се виждахте и се преместих под върбата и там заспах .-една сълза се стече по неговата буза.
-Защо толкова те боли това , ти нямаш никакви чуства към мен! -каза тя с малко по висок тон, и тя го погледна и каза. -Нима... -тя се досети , че Филип изпитва чуства към нея и искаше да продължи , но Аделйн ги извика да закусват.
- Аделайн на обяд си тръгваш незабавно! -каза тя категорично и строго.
Всички на масата са поразени от думите й , но най вече Аделайн и Филип.
-Тя няма да ходи никъде !-каза Филип.
-Не забравяй , че сме в моята част на замъка .-каза съвсем спокойно Фрея .
-Нищо Филип, кралицата така е решила щом иска да си вървя ще си тръгна. -рече Аделайн, като стана от масата.

Тя се качи към стаята си и текнаха сълзи от очите й , започна да си събира нещата , доката Филип не влезе.
-Махай се искам да си събера нещата , нормално като искам да не се расейвам! -избърса няколко сълзи от лицето си .
Филип и взе ръката и излязоха от двореца стигнаха до една река .
-Виж явно трябва да се върнеш на езерото , но ний няма да се забравим нали. -той се приближи по близко до нея.
-Да , но...... исках...... да съм по-близо до теб. -каза срамежливо тя.
Той се усмихна и я целуна. В този момент Фрея усети нещо и разбра , че Филип се целува с някого тя се досето кого .
-Кайл изчакай ме тук. -и тръгна към тях.
-Веднага се удръпни от него!! -и я избута с магия , тя изпища от болка .
-Какво правиш , Фрея !-намеси се момчето.
Фрея беше разочарована от него.
-Искам да се разкараш Аделайн, отивай си в езерото и не се връщай. -ядосано й се разкрещя.
-Не я докосвай, Фрея , кълна се ако я...............
От нищото се появи много силен вятър , а след него и най-нежелания гост-Еврея . Със зъл смях тя се показа на всички , че е в супер състояние да се бие, но не беше дошла за това.
-А сега ти ли .-сопна се Фрея.
------------------------
Снимка: Тъжната Аделайн през погледа на Филип. До реката. Преди Фрея да се появи.