Ombre

2

Метнах раницата си на земята и хукнах към Тюфлека и Шарана. Бяха оставили момчето, което се беше проснало на земята и плачеше и му се смееха отгоре. Не ми се разправяше с тея шамшали и направо отидох при детето. Наведох се и му помогнах да се изправи. След, което клекнах и избърсах сълзите му.
- Спокойно, обещавам ти, че тезиповече нищо няма да ти сторят. Хлапето ме гушна. Хм, хубаво било да спасиш някого от двамата тъпаци. Може пък да съм си спечелила приятел в лицето на третокласник. Погледнах към Тюфлека и Шарана, които все още се смееха.
- Смешно ви е, защото наранихте малко дете! О, почакайте, смешно ви е, защото сте тъпи безмозъчни плужеци.
- Ей, тъпачко, внимавай какво говориш, че ще стане лошо. - кресна към мен Шарана, а Тюфлека седеше със скръстени ръце.
- И какво ще стане? Ще се опиташ да ме обидиш с речника си от три думи ли? Давай, ти и без друго само това можеш!
Обърнах им гръб, хванах малкия за ръка и го изведох надалеч от двамата тъпаци.
- Как се казваш? - попитах го.
- Томас. - отговори плахо той.
- Е, Томи, сега ще ти купя нови очила, а утре ще накарам тези двамата да ти гиизплатят, ясно?
Томас кимна. Влязохме в магазина и той пробва доста очила, докато накрая се усмихна и каза:
- Тези са дори по-хубави от предишните!
Стана ми добре, като видях усмивката на хлапето. То беше смело. Аз едва ли щях да имам силата да се усмихна след такава случка толкова скоро. Купихме очилата, след което го попитах къде живее и го заведох до тях. Всъщност се оказа, че живеел в блока до нашия, така че се разбрахме всеки ден да го водя и прибирам от училище. И мога да кажа че беше приятно да имам с кой да си поговоря. И макар да беше малък, Томас беше много по-интелигентен от връстниците ми.